Фредерик Пол - Певците на времето

След три бойни полета над Южния Пасифик не можеше да се каже, че не е виждал кръв. И все пак от това умишлено и контролирано кръвопускане го полазваха тръпки. Беше натоварен със стерилизирането на инструментите и бе доволен, че не е директно включен в опериращия екип. Така поне нямаше да вижда какво става на масата, тъй като останалите я бяха наобиколили плътно. Малкия обгаряше кръвоносните съдове на мястото на рамото на Кайри Куинтеро и помещението се изпълваше с миризмата на изгоряла плът. Сю-линг отваряше черепа му, като в същото време наблюдаваше Дейзи Фей, която следеше състоянието на Сорк Куинтеро, а Марко Рамос изпълняваше ролята на асистент на тримата едновременно. Беше истинско щастие, че телата на екипажа му бяха снабдени с толкова много крайници — и двамата вършеха по дузина неща наведнъж.

Крейк най-съвестно стерилизираше инструментите в радиоклава, като ги поставяше върху стерилен памук с облечената си в ръкавица ръка и ги държеше под въздействието на унищожителната за микробите радиация толкова, колкото бе предписано. Но не можеше да се застави да не се вслушва в шумовете отвън. Не бе забравил мълчаливата, вкаменена редица от машини убийци само на десетина метра от операционната; знаеше, че огромният кораб на Ш’шрейн все още е долепен до корпуса на „Златната кошута“. Съзнаваше с болка, че на неговия кораб са се качили враждебни извънземни същества, срещу които оставаше безпомощен като дете.

Всичко беше тъй невероятно! Никакъв кораб не би могъл да ги застигне, когато летят с вълново задвижване! Беше му трудно да приеме факта, че е станал свидетел на такова нещо… и особено на пълното им подчинение от вселилото се в тялото на Трейл същество. Чашата бе преляла. Прекалено много шокиращи събития. Прекалено много чудеса…

Постара се да изхвърли всичко това от мислите си. Почти не поглеждаше към операционната маса. Просто автоматично поемаше замърсените скалпели и пинсети, подавани му от Дейзи Фей или Марко, почистваше ги, стерилизираше ги, подготвяше ги за нова употреба — и така отново и отново, в продължение на часове, които бе престанал да брои.

Чак когато Сю-линг най-после глухо и изтощено прошепна: „Можем да затваряме“, той си позволи да действува самостоятелно. Отдалечи се от масата и тръгна към вратата. Хукна по тихия, празен коридор — къде са Ш’шрейн? — към контролната зала.

Когато влетя вътре, отново бе готов за всякакви изненади — но не и за онова, което видя.

Първо погледна екраните.

Гледката го накара да изругае от смайване и ярост. Млечното сияние го нямаше, но небето около „Златната кошута“ не беше пусто. То просто гъмжеше от огромните, блещукащи, обли като яйца кораби на Ш’шрейн. Бяха стотици, всичките в близкия оптически обхват.

Крейк хвърли поглед към фигурите край контролния пулт и се стъписа. Тавърът го гледаше кротко.

— Не се страхуфай — разнесе се гласът, който не принадлежеше на Трейл. — Те са тук, защото така искам аз. Те ще напрафят каквото трябфа да се напрафи за фас.

— И какво е то? — попита Крейк.

Тавърът не отговори, но рогата тъй сияеха, че едва не заслепиха Крейк. Той се извърна и огледа контролната зала.

Едва тогава съзнанието му регистрира факта, че петте робота Ш’шрейн не са на борда на кораба.

— Отишли са си — констатира той, но тревогата му превърна репликата във въпрос.

Муун Бъндиран сложи ръка върху неговата.

— Той ги накара да си отидат, Франсис — обясни тя. — Дори ги накара първо да почистят.

— Да почистят?

Чак тогава забеляза, че боклуците, които бяха засипали цялата зала, са изчезнали. Муун Бъндиран кимна към покрита с чаршаф купчинка в ъгъла. Едно изтръгнато червено око гледаше света, без да го вижда изпод ръба на чаршафа.

Тавърът стоеше и ги следеше мълчаливо с доброжелателни и дружелюбни очи. Крейк понечи да го попита нещо, но той се бе обърнал към вратата.

Шляпайки и грачейки. Малкия се втурна в залата с диск в ръка. Уплашеният му поглед обиколи залата. Видя купчинката останки от Отговорника за Човечеството, смъкна чаршафа, за да се увери, че всичко е там, и чак тогава се взря в екрана.

И изкрещя, сочейки огромната флота отвън. Муун побърза да го успокои.

— Всичко е наред, Сътруднико. Те ще направят каквото им заповяда той.

Костенурката обърна двете си очи към Трейл, после отново ги насочи към екрана.

Тогава го забеляза и Крейк. Нещо ставаше с флотилията от кораби на Ш’шрейн. Не че се групираха за атака, но все пак безредната допреди малко сбирщина сега се подреждаше в двуизмерна, радиално симетрична форма, напомняща огромна паяжина в пространството близо до „Златната кошута“.