Фредерик Пол - Проклятието на Мидас

Щом алкохолът отваряше очите на Мори да види, че има двойственост, може би той се нуждаеше именно от алкохол. Защото имаше нещо такова.

Наречете го двуразделност, ако тази дума ви се струва по-подходяща. Нещо като двубой, борба между двама неуморни бегачи в безсмъртно състезание. Ето го хладилника в къщата. Студеният въздух, мехурът от затоплен въздух, който представлява къщата, мехурът от изстуден въздух, който представлява хладилникът, краткотрайният мехур от затоплен въздух, който я размразява. Наречете топлината Ианг, ако щете. Наречете студа Иин. Ианг застига Иин. После Иин задминава Ианг. После пък Ианг задминава Иин. След това…

Дайте им други названия. Наречете Иин уста; наречете Ианг ръка.

Ако ръката бездействува, устата ще гладува. Ако устата спре да работи, ръката ще умре. Ръката, Ианг, се движи по-бързо.

Иин може да не изостане.

Тогава наречете Ианг робот.

И не забравяйте, че тръбопроводът има два края.

Като всеки човек, който се напива за пръв път в живота си, Мори се подготви за последиците — и с учудване установи, че последици нямаше.

Чери го изненада.

— Ти беше толкова смешен — кикотеше се тя. — И, честна дума, толкова романтичен.

С разтреперени ръце той изгълта сутрешното си кафе.

Колегите му ревяха и го тупаха по гърба.

— Хауланд разправя, че си го ударил на живот, момче! — крещяха те горе-долу едни и същи думи. — Хей, чуйте какво направил Мори — за пръв път в живота си изкарал цяла нощ в гуляй и дори не носел със себе си продоволствената си книжка за отмятане на дажбата!

Смятаха това за чудесна шега.

Но в края на краищата всичко вървеше добре. Чери изглеждаше променена до неузнаваемост. Вярно, тя все тъй не обичаше да излиза вечер и Мори нито веднъж не я видя да се опита да яде насила нежелана храна или да играе нежелани игри. Но когато един следобед надникна в кухненския килер, от радост не повярва на очите си: бяха доста преизпълнили дажбените си норми. За някои неща дори нормите им бяха изчерпани — превишени с повече от месец!

За това нямаха вина фалшивите купони, защото той ги бе намерил зад една тенджера и тихомълком взе връх. Тя беше чувствителна на тази тема; нека се сложи пепел на това.

И добродетелността бе възнаградена.

Уейнрайт го повика, ухилен до уши.

— Мори, имам голяма новина! Всички ценим работата ти тук и вече можем да докажем това по-осезателно, а не само с похвали. Не исках да ти го съобщя, докато не се вземе окончателно решение, но… положението ти е преразгледано от Класификационната и разпределителна комисия. Ти вече не си в четвърти нисш клас, Мори!

Мори изрече с треперещ глас, почти не смеейки да се надява:

— Пълен четвърти клас ли съм?

— Пети клас, Мори. Пети клас! Когато вършим нещо, вършим го както трябва. Поискахме специална привилегия и я получихме — ти прескачаш цял клас. — И добави откровено: — Разбира се, това не се дължи единствено на нашето съдействие. Много помогнаха последните ти блестящи постижения в консумацията. Нали ти казах, че можеш!

Мори трябваше да седне. Не разбра нищо от това, което Уейнрайт каза по-нататък, но то нямаше никакво значение. Измъкна се от кабинета, заобиколи колегите си, които чакаха да му честитят и се добра до един телефон.

И Чери като него беше във възторг и не можеше да намери думи.

— Ох, мили! — успя само да каже тя.

— А без теб не можех да го постигна — брътвеше той. — Самият Уейнрайт призна това. Каза, че ако не бяхме… толкова… ако ти не вървеше в крак с дажбите, Комисията нямаше да одобри повишението. Исках да ти кажа нещо за това, мила, но просто не знаех как. Ала искрено го ценя. Аз… Ало? — от другия край на телефона настъпи странно мълчание. — Ало? — повтори той разтревожено.

Гласът на Чери беше напрегнат и тих.

— Мори Фрай, според мен ти си подлец. Не трябваше да разваляш хубавата новина. — И затвори телефона.

Мори гледаше телефона вторачено, с увиснала челюст.

Хауланд се появи зад него ухилен.

— Ех, тия жени! — каза той. — Не се и опитвай да ги разбереш. Все пак честито, Мори.

— Благодаря — измънка Мори.

Хауланд се изкашля и поде:

— Ъ-ъ… впрочем, Мори, сега, когато си, така да се каже, от големите клечки, няма… ъ-ъ… да се чувствуваш задължен… е, да съобщиш нещо на Уейнрайт, например нещо, което съм казал, докато ние…

— Извинявай — рече Мори, без да го слуша, и го отмина. Мислеше трескаво да се обади отново на Чери, да изтича до вкъщи да разбере точно какво лошо е казал. Не че изпитваше някакво особено съмнение, разбира се. Бе засегнал слабото и място.