Фредерик Пол - Проклятието на Мидас

Тя каза укорително:

— Знаете ли, че над три четвърти от хората в нашата страна са изпадали в нервна криза през последните пет години и четири месеца? Че над половината от тях са с психоза и под постоянните грижи на психиатри — не проста, обикновена невроза, каквато имат и съпругът ми, и Хауланд, и вие, а психоза. Каквато имам и аз. Известно ли ви е това? Известно ли ви е, че четиридесет процента от населението по същество страда от маниакална депресия, тридесет и един процента са шизофреници, тридесет и осем процента имат цял асортимент от други неопределени психогенни смущения, а двайсет и четири…

— Спри за минута, Тан — прекъсна я критично Хауланд. — Прекалено много са ти процентите. Започни отново.

— Ох, дявол да го вземе — каза жената тъжно. — Защо мъжът ми не беше тук. Той го изразява много по-добре от мен. — Тя сръбна от чашата си. — Щом се изплъзнахте от въдицата — обърна се тя злобно към Мори, — защо да не дадем нова поръчка — този път с моята продоволствена книжка?

Мори поръча; това беше най-простото нещо, което можеше да направи в смущението си. Когато изконсумираха и тази поръчка, взеха още по една по продоволствената книжка на Хауланд.

Доколкото разбираше, жената, мъжът й и по всяка вероятност и Хауланд спадаха към някаква антироботна организация. Мори бе чувал за такива неща; те имаха почти законен статут — нито одобрявани, нито забранявани, но никога досега не бе влизал в досег с тях. Спомняйки си за омразата, която така болезнено бе изпитал отново при психодраматичния сеанс, той си мислеше с безпокойство, че може би спада към тях. Но колкото и да ги разпитваше, сигурно нямаше да успее да схване добре принципите на организацията.

Най-после жената прекрати опитите си да му обяснява и тръгна да търси мъжа си, а Мори и Хауланд изпиха по още една чаша и се заслушаха как двама пияници се препираха кой да плати следващата поръчка. Бяха в Алфонс-Гастоновия стадий на опиянение; на сутринта щяха да се разкайват, защото всеки беше готов да отстъпи на другия правото да плати със своите продоволствени купони. Мори мислеше с тревога за купоните си; Хауланд сигурно имаше заслугата за голяма част от тазвечерното напиване на Мори. Разбира се, така му се падаше, загдето бе забравил книжката си.

Когато жената се върна, с нея беше едрият мъж, когото Мори бе срещнал със Сам, фалшификатора, пробутвача и изобщо човека за всичко в Стария град.

— Светът е удивително малък, нали? — избумтя Уолтър Бигелоу, мачкайки леко ръката на Мори в своята. — Е, сър, моята жена ми каза колко много се интересувате от основните психологически подбуди на нашето движение, та бих искал да ги обсъдя по-подробно с вас. Преди всичко, сър, замисляли ли сте се върху принципа за двойствеността?

— Ами… — подхвана Мори.

— Отлично — каза Бигелоу учтиво. Прокашля се и задекламира:

Той повдигна пренебрежително рамене.

— Това е само първата строфа — каза той. — Не зная разбирате ли нещо дотук.

— Хм, не — призна Мори.

Настъпи изчаквателна пауза. Мори измънка:

— Аз… ъ-ъ…

— Обхваща всичко, нали? — попита жената на Бигелоу. — Ох, де да можеха и други да го виждат ясно като вас! Опасността от роботите и спасението от роботите. Гладуване и пресищане. Винаги двойственост, винаги!

Бигелоу потупа Мори по рамото.

— От следващата строфа става още по-ясно — рече той. — Тя е наистина много остроумна — не искам да го призная, разбира се, но тя е колкото моя, толкова и на Хауланд. Той ми помогна в стихосложението. — Мори стрелна с очи Хауланд, но Хауланд старателно гледаше настрана. — Трета строфа — обяви Бигелоу. — Тази е трудна, понеже е дълга, затуй внимавайте.

— Хауланд — прекъсна той, — сигурен ли си за римата? Тук аз все се препъвам. Е, и тъй:

— Прескъпи! — изписка жената на Бигелоу. — Ти никога не си го правил толкова хубаво! — Прозвучаха откъслечни ръкопляскания и Мори за пръв път усети, че барът бе прекъснал шумното си веселие, за да ги слуша. Явно Бигелоу беше знаменитост тук.