Фредерик Пол - Проклятието на Мидас

Мори бе изчел всичко до театралната рубрика на „Таймс-Хералд-Трибюн-Мирър“, преди да се яви роботът.

— Добър вечер — поздрави той учтиво.

— Защо се забави толкова? — попита Мори. — Къде са другите роботи?

Роботите не заекват, ала имаше забележима пауза, преди Хенри да отговори:

— На долния етаж, сър. Трябват ли ви за нещо?

— Ами, не. Просто не ги виждам наоколо. Донеси ми нещо за пиене.

Роботът се поколеба.

— Скоч ли, сър?

— Преди вечеря? Донеси ми „манхатън“.

— Свършили сме вермута, сър.

— Всичкия ли? Ще бъдеш ли тъй добър да ми кажеш как стана това?

— Всичкият е изконсумиран, сър.

— Смешна работа! — тросна се Мори. — През целия си живот никога не сме оставали без спиртни напитки и това ти е известно. Боже мой, неотдавна тъкмо получихме дажбата си и аз положително…

Спря се. Когато погледна Хенри, в очите му изведнъж проблясна ужас.

— Вие положително какво, сър? — подкани го роботът.

Мори преглътна.

— Хенри, да не би… да не би да съм направил нещо, което не е бивало да правя?

— Сигурно нямаше да зная това, сър. Аз нямам право да ви казвам какво да правите и какво да не правите.

— Не ще и дума — съгласи се Мори мрачно.

Той седеше вцепенен, вторачен безнадеждно в пространството, мъчейки се да си спомни. А това, което си спомни, никак не му беше приятно.

— Хенри — рече той. — Ела да слезем долу. Хайде, веднага!

Бе си спомнил изказването на Танакуил Бигелоу за роботите. Прекалено много роботи — вършат прекалено много от всичко.

Така бе хвърлено семето на тази идея; то покълна в дома на Мори. Доста пийнал тогава, изпълнен с необикновено много задръжки, сега за него проблемът беше ясен, а отговорът — очевиден.

Огледа се с мрачно безпокойство. Собственият му робот, изпълняващ собствените му нареждания, дадени преди седмици…

— Просто така ни наредихте, сър — каза Хенри.

Мори изпъшка. Той гледаше сцена на невиждана дейност, от която по гърба му полазиха тръпки.

Ето го иконома-робот, трудещ се усърдно с безизразно медно лице. Пременен в голфа и обувките за голф на Мори, роботът тържествено удряше отново и отново с бухалките на Мори. Докато топката се оръфа и я смени, и дръжките на бухалките се изкривиха, и гъстият шев на облеклото започна да се разтяга и разнищва.

— Боже мой! — възкликна Мори глухо.

Ето ги и роботите-слугини, изискано пременени в най-хубавите дрехи на Чери; те сновяха насам-натам в изящни, деликатни обувки, сядаха, ставаха, навеждаха се, обръщаха се. Роботите-готвачи и роботите-сервитьори готвеха дионисиевски гозби.

Мори преглътна.

— Ти… ти вършиш работата си добре — каза той на Хенри. — Затова нормите са изпълнени.

— О, да, сър. Точно както ни наредихте.

Мори трябваше да седне. Един от роботите-сервитьори учтиво притича с един стол, донесен от горния етаж за новата им работа.

Прахосничество.

Мори предъвкваше тази дума.

Прахосничество.

Човек никога не прахосва нещата. Той ги използва. Ако се наложи, стига едва ли не до нервна криза, за да ги използва; всеки дъх става бреме за него, всеки час — мълчание, за да ги използва, докато чрез старателно консумиране или благодарение на служебни заслуги го повишат в следващия по-висок клас и му позволят да не консумира така трескаво. Но не може безразсъдно да унищожава или да изхвърля. Трябва да консумира.

Мори мислеше със страх: когато Комисията открие това…

Все пак, каза си той, Комисията нищо не е открила. Докато успее, ще мине време, защото в края на краищата човеците никога не влизат в помещенията на роботите. Не съществуваше нито закон, нито дори свят обичай, който да забранява това. Ала и нямаше причина да се влиза. Когато станеха аварии, а това се случваше рядко, идваха роботи по поддържането или ремонтни бригади и ги поправяха. Обикновено засегнатите хора дори не знаеха, че е имало такова нещо, защото роботите използваха своя радиовръзка и работата се вършеше почти автоматично.

Мори каза укорително:

— Хенри, трябваше да ми кажеш… тоест да ми напомниш за това.

— Но, сър! — запротестира Хенри. — Вие ми наредихте „да не казвам никому“. Изрично ми заповядахте.

— Хм. Е, продължавай така. Аз… ъ-ъ… трябва да се качвам горе. Разпореди се останалите роботи да приготвят вечерята.

Мори излезе, чувствувайки се неловко.

Вечерята за отпразнуване на повишението на Мори беше трудна. Мори обичаше родителите на Чери. След разпита, на който бащата непременно трябва да подложи кандидата на дъщеря си преди сключването на брака, старият Илън се бе постарал да се нагоди. Старите бяха така добри да не им се месят, така добри да не парадират с по-високото си обществено положение, така добри да им помагат в бюджета — можеше да се разчита най-малко един път на седмицата да дойдат на обилна вечеря, и мисис Илън неведнъж бе прекроявала за себе си някоя от новите рокли на Чери, като дори носеше всички крещящи украшения.