Емил Зола - Терез Ракен

Още от самото начало любовниците приеха връзката си като нещо неизбежно, съдбоносно, съвсем естествено. От първата среща започнаха да си говорят на „ти“, целуваха се без смущение, без да поруменяват, сякаш бяха близки от много години. Живееха доволни от своето ново положение, невъзмутимо спокойни и безсрамни.

Уговориха се как да се срещат. Терез не можеше да излиза, затова решиха Лоран да ходи у тях. Младата жена му обясни какво е намислила с ясен и твърд глас. Щяха да се срещат в стаята на съпрузите. Лоран трябваше да минава през прохода, който се намираше в пасажа, а Терез щеше да му отваря вратата при стълбата. По това време Камий беше на работа, а госпожа Ракен долу в магазинчето. Наистина един от тези дръзки замисли, които винаги сполучват!

Лоран прие. Въпреки предпазливостта си той се отличаваше с груба смелост, смелостта, свойствена на човек със здрави юмруци. Спокойствието и самообладанието на любовницата му още повече го подтикваха да вкуси дръзко предложената му наслада. Той измисли някакъв предлог, взе от шефа си разрешение да отсъствува два часа и изтича в пасажа на Пон-Ньоф.

Още щом навлезе в пасажа, обзе го палеща възбуда. Търговката на изкуствени скъпоценности беше седнала точно срещу вратата на прохода. Трябваше да я почака да обслужи една млада работничка, която влезе да си купи пиринчени обеци и пръстен. После бързо се вмъкна в прохода и изкачи тясната и тъмна стълба, като се опираше о хлъзгавите от влага стени. Непрекъснато се спъваше в каменните стъпала и всеки път сякаш пламък обгаряше гърдите му. Една врата се отвори. На прага сред бялата светлина той видя Терез по риза и фуста, сияеща, пристегнала косите си в кок. Тя затвори вратата и увисна на шията му. От нея се излъчваше топло ухание, ухание на бельо и току що измита плът.

Лоран, учуден, откри, че любовницата му е красива. Той никога досега не беше виждал тази жена. Гъвкава и силна, Терез го притискаше, отмяташе назад глава и по лицето й пробягваха пламенни светлинки, страстни усмивки. Това влюбено лице се беше преобразило, тя изглеждаше безумна и нежна; с влажни устни и блестящи очи, сияеше цяла. Младата жена се извиваше, огъваше се, хубава в своята странна красота, самата страст. Лицето й сякаш бе осветено от вътрешен огън, от тялото й избликваха пламъци. Кръвта й кипеше, нервите й се бяха опънали до скъсване, около нея се носеха топли излъчвания, горещ, възбудителен въздух.

Още от първата целувка в нея се пробуди любовницата. Незадоволената плът я хвърли неумолимо в сладострастието. Тя сякаш се пробуди от сън, възроди се за страстта. Беше преминала от немощните ръце на Камий в мощните обятия на Лоран и този допир със силен мъж рязко изтръгна нейната плът от задрямалостта. Всичките й инстинкти на нервна жена се проявиха с нечувана сила; кръвта на майка й, африканската кръв, която пламтеше във вените й, се отприщи, закипя буйно в слабото й, почти девическо тяло. Тя се предлагаше, отдаваше се с безгранично безсрамие. И силни тръпки я пронизваха от главата до петите.

Никога още в живота си Лоран не бе познавал такава жена. Той беше изненадан, чувстваше се неудобно. Любовниците му обикновено не го приемаха така буйно; беше свикнал със студени безразлични целувки, с уморени и преситени ласки. Риданията, кризите на Терез почти го изплашиха, възбуждайки в същото време страстното му любопитство. Когато напусна младата жена, залиташе като пиян. На другия ден успя да си възвърне обикновеното притворно и предпазливо самообладание и се запита дали да се върне пак при тази любовница, чиито целувки го хвърляха в треска. Отначало твърдо реши да остане в къщи. После не се сдържа. Искаше да забрави, да не вижда вече разсъблечената Терез, да не чувства нежните и страстни ласки, но тя стоеше все пред него, неукротима, с протегнати ръце. Физическото страдание, което му причиняваше тази гледка, стана непоносимо.

Той отстъпи, съгласи се на още една среща и отиде в пасажа на Пон-Ньоф.

От този ден Терез навлезе в живота му. Той все още не я смяташе за необходимост, но я търпеше. Часовете на ужас се заменяха с мигове на благоразумна сдържаност, но във всички случаи тази връзка му причиняваше неприятни трепети. Страховете и притесненията му обаче се стопяваха пред желанията. Срещите се редуваха, зачестиха.

Терез не се измъчваше от съмнения. Тя се отдаваше без предпазливост, вървеше право натам, където я тласкаше страстта. Тази жена, потисната от обстоятелствата, най-сетне се бе отърсила и сега разкри душата си, разказа живота си.