Емил Зола - Пари

Госпожа Каролин завърши четенето, писмото стоеше разтворено на масата и тя се замисли, устремила пак очи в лампата. После машинално вдигна поглед, обходи стените, спирайки се върху всеки чертеж, върху всеки акварел. В Бейрут сред големите магазини вече е построен домът на директора на компанията на обединените параходства. Планината Кармел, онзи див проход, задръстен от храсти и камънаци, вече е заселен като гигантско гнездо с новородено население. В планината Тавър нивелациите и новите профили променят хоризонтите, отварят път на свободната търговия. И пред нея, от тия листове с геометрични чертежи, малко поизбелели, заковани в четирите им краища, изведнъж бликна представата за далечната страна, която някога беше обиколила, която толкова обичаше заради нейното красиво, безкрайно синьо небе и нейната много плодородна земя. Тя отново виждаше терасовидните градини на Бейрут, долините на Ливан, обрасли с грамадни маслинови и черничеви гори, равнините на Антиохия и Алеп, огромни овощни градини с прекрасни плодове. Тя отново виждаше как с брат си непрекъснато обикаля този прекрасен край, чиито несметни богатства не се използуваха, защото никой не ги знаеше, или се похабяваха от мързел и невежество поради липса на пътища, индустрия, земеделие и училища. Но сега всичко това оживяваше под необикновения напор на млада жизнена сила. Представата за този утрешен Ориент вече възправяше пред очите и процъфтяващи градове, обработени полета, цяло едно щастливо човечество. И тя виждаше и чуваше шума от работата по строежите, и се уверяваше, че тази стара, заспала земя се е пробудила най-сетне и е започнала да ражда.

Тогава госпожа Каролин неочаквано се убеди, че парите наистина са тор, върху който расте утрешното човечество. Идваха й наум думите на Сакар, откъси от теориите за спекулацията. Тя си спомняше онази мисъл, че без спекулацията няма да има големи, жизнени и плодотворни предприятия, както няма да има и деца без сладострастие. Необходим е избликът на страст, целият този по най-долен начин разпиляван и погубван живот, за самото продължаване на живота. Ако там нейният брат се радва, възпява победата сред организираните строежи, сред сградите, които изникват из земята, това е само защото в Париж парите се сипят като дъжд, покваряват всичко в бясната игра. Парите отровните и разрушителни пари, бяха подквасата на всеки социален растеж, служеха за торна пръст, необходима за великите начинания, чието осъществяване ще сближи народите и ще умиротвори земята. Тя беше проклела парите, сега им се прекланяше с боязлив възторг: нима те не бяха единствената сила, която може да срине цяла планина, да засипе един морски залив, да направи всъщност земята обитаема за хората, да облекчи труда им, та занапред само да управляват машините? Всичко хубаво раждаха те, парите, които причиняваха и всяко зло. И тя вече съвсем се обърка, разтърсена изцяло, решила вече да не заминава, щом в Ориента успехът изглеждаше пълен и щом сражението се водеше в Париж, обаче все още нямаше сили да се успокои, все още сърцето й кървеше.

Госпожа Каролин стана, отиде да опре челото си в стъклото на един от прозорците, който гледаше към градината на голямата къща на Бовилие. Беше вече съвсем тъмно, тя различаваше само някаква слаба светлина в малката странична стаичка, където графинята и дъщеря й живееха, за да не цапат другите помещения и за да не харчат за отопление. Смътно, зад тънките муселинови пердета, тя забелязваше профила на графинята, която кърпеше някакви дрипи, докато Алис рисуваше акварели, които претупваше набързо с дузини и после се мъчеше скришом да продава. Беше ги сполетяло нещастие — конят им се разболя и от две седмици не бяха излизали от дома си, като упорствуваха никой да не ги види, че ходят пеш, а и се въздържаха да наемат кола. Но в тази толкова героично скривана нищета от известно време ги крепеше и ги правеше по-бодри една надежда — непрекъснатото повишаване на курса на акциите на Световната банка, вече много голямата печалба, която виждаха да блести и да пада като златен дъжд в деня, когато щяха да я получат при най-висок курс. Графинята си обещаваше една наистина нова рокля, мечтаеше да дава през зимата по четири обеда месечно, без да се подлага заради това на хляб и вода в продължение на две седмици. Алис вече не се усмихваше равнодушно, когато нейната майка й говореше за женитба, слушаше я с леко потреперване на ръцете, започвайки да вярва, че това може би ще стане, че и тя също ще има съпруг и деца. И госпожа Каролин, като гледаше как гори малката лампа, която ги осветяваше, чувствуваше, че я обзема голямо спокойствие, някакво разнежване, което се дължеше пак на парите — само надеждата за пари беше достатъчна да ощастливи тия бедни същества. Ако Сакар ги направи богати, нямаше ли те да го благославят, нямаше ли да бъде и за двете благодетелен и добър? Значи, добротата беше навред, дори и в най-лошите, които винаги са добри за някого, за които сред проклятията на тълпата винаги има отделни смирени гласове, които им благодарят и ги боготворят. След това размишление, докато очите и нищо не виждаха в мрака на градината, тя мислено се пренесе в дома за трудово възпитание. Предишния ден от името на Сакар тя бе раздала играчки и бонбони по случай празнуването на някаква годишнина; и неволно се усмихваше при спомена на шумната радост на децата. От един месец насам там бяха по-доволни от Виктор — беше чела задоволителни бележки у принцеса Д’Орвиедо, с която два пъти седмично разговаряше надълго за дома. Пред образа на Виктор, изникнал изведнъж във въображението й, тя се изненада, че го бе забравила в пристъпа на отчаяние, когато искаше да замине. Би ли могла да го изостави така, да провали доброто дело, започнато с такова усилие? Някаква проникваща нежност все повече и повече се издигаше от големите дървета в мрака, вълна на неизмеримо самоотричане, на божествена търпимост разширяваше сърцето й; а в това време жалката малка лампа на дамите Бовилие продължаваше да блести там като звезда.