Емил Зола - Пари

Той хвана ръката й, задържа я за миг в своята, понеже я почувствува съвсем студена.

— Отивам си, още го няма… Но вие не се тревожете! Мислех ви за много силна! Пък и благодарете ми, защото най-глупаво е, когато човек е измамен.

Най-сетне той си тръгна, но се спря на вратата и, смеейки се, добави:

— Забравих да ви кажа да му съобщите, че госпожа Дьо Жьомон го кани на вечеря… Нали я знаете, госпожа Дьо Жьомон е тази, която спа с императора срещу сто хиляди франка… Вие не се страхувайте, защото аз се надявам, че татко, колкото и луд да е още, не е в състояние да купи жена на такава цена.

Останала сама, госпожа Каролин не мръдна. В просторната зала, потънала в тягостна тишина, тя продължаваше да стон сломена на стола си, загледана втренчено в лампата с широко разтворени очи. Сякаш внезапно завесата се бе разкъсала: това, което досега не бе желала да види ясно, това, което само я караше разтреперана да се съмнява, тя виждаше в този час в цялата му ужасна неумолимост. Виждаше Сакар разголен — тази опустошена от парите душа, толкова сложна и неясна в своето разложение. Той наистина не признаваше нито връзки, нито прегради, като задоволяваше апетитите си с необуздания инстинкт на човек, който не знае никаква друга граница освен своето безсилие. Беше делил своята съпруга със сина си, беше продал всички, които бяха попаднали в ръцете му; беше продал и себе си, щеше да продаде и нея, щеше да продаде и брат й, щеше да прави монети от техните сърца и мозъци. Той беше вече само един майстор на пари, който хвърляше в леярната и вещи, и живи същества, за да извлича пари. В кратък проблясък тя видя как от всички страни на Световната банка текат пари, цяло езеро, цял океан от пари, сред който изведнъж със страхотен трясък банката потъва право надолу. Ах, тези пари, тези отвратителни пари, които мърсят и погубват!

С пъргаво движение госпожа Каролин стана. Не, не! Това беше чудовищно, всичко беше свършено, тя не можеше да остане повече с този човек. Тя би му простила измяната; но я отвращаваше цялата тази мръсотия от миналото, плашеше я мисълта, че и в бъдеще са възможни престъпления. Тя трябваше още сега да си отиде, ако не иска да бъде опръскана с кал, да бъде смазана под развалините. Чувствуваше нужда да отиде далече, много далече, при брат си в Ориента — не толкова за да го предупреди, колкото за да изчезне. Да замине, да замине веднага! Още нямаше шест часа, можеше да вземе бързия влак за Марсилия в седем часа и петдесет и пет минути, защото й се струваше, че е безсилна да види отново Сакар. В Марсилия, преди да отплува, ще си направи покупки. Засега в един куфар малко бельо, една рокля за преобличане — и да заминава. За четвърт час щеше да се приготви. Но като погледна работата си върху масата, започнатата паметна записка, тя се спря за миг. За какво трябва да отнася всички това, щом като то ще пропадне, ще изгние още в началото? Все пак тя започна грижливо да подрежда документите, бележките с навика на добра домакиня, която не искаше да остави зад себе си нищо в безредие. Тази работа й отне няколко минути, успокои възбудата, в която бе взела решението си. И в пълно съзнание тя хвърляше последен поглед из стаята, преди да я напусне, когато камериерът се появи, за да й предаде пакет с вестници и писма.

Госпожа Каролин машинално погледна адресите и в купчината забеляза писмо от брат си, адресирано до нея. То идеше от Дамаск, където Амлен се намираше по това време във връзка с проектираното железопътно отклонение от този град до Бейрут. Отначало тя започна бързо да го преглежда, застанала права до лампата, решила да го прочете бавно по-късно във влака. Но всяко изречение приковаваше вниманието й, тя не можеше вече да пропуска нито дума и най-сетне реши да седне пред масата и всецяло да се отдаде в четене на това вълнуващо, дълго дванадесет страници писмо.

Амлен точно в тия дни беше изпаднал във весело настроение. Той благодареше на сестра си за последните хубави новини, които му бе изпратила от Париж, и й съобщаваше оттам още по-хубави новини, защото всичко вървяло, както можело да се желае. Първият баланс на генералната компания на обединените параходства щял да бъде превъзходен, новите параходи реализирали големи приходи благодарение на това, че са отлично обзаведени и развиват по-голяма скорост. Шегувайки се, той казваше, че хората пътували за удоволствие, че пристанищата по брега били задръстени с пътници от Запада, разказваше още, че по който и затънтен път да тръгнел, все срещал някой парижанин. Било станало точно така, както предвидил. Ориентът разтворил вратите си за Франция. Скоро отново ще изникнат градове върху плодородните склонове на Ливан. Но най-пищно описваше картината на отдалечения проход Кармел, където вече усилено разработвали сребърната мина. Дивата местност се облагородявала, били открити извори в дълбините на гигантските скали, които ограждали долината на север; били разработени ниви, житото заместило сакъзовите дървета, а пък цяло село било изградено близо до мината, отначало от обикновени дървени бараки за подслон на работниците, но сега вече от малки каменни къщи с градини — начало на град, които щял да расте, докато не бъдат изчерпани залежите. Сега там имало петстотин жители, завършен бил път, който свързвал селото със Сен Жан д’Акр. От сутрин до вечер бумтели изкопните машини, движели се каруци под плясъка на звънливи камшици, пеели жени, деца играели и крещели в тази пустиня, в тази мъртва тишина, която някога само орлите са нарушавали с лекия си шум на крилете си. А миртовите дървета и жълтугите все така изпълвали с аромат топлия и прекрасен чист въздух. Накрай Амлен най-подробно разказваше за първата железопътна линия, която щеше да се открие между Бруса и Бейрут през Ангора и Алеи. В Константинопол били изпълнени всички формалности; той особено се възхищаваше на известни сполучливи подобрения, които направил по трасето в мъчнопроходимите клисури на планината Тавър; и говореше за тия клисури и за тия равнини, които се разстилаха в подножието на планините, с възторга на голям учен, който бе открил нови каменовъглени мини и който вярваше, че ще види страната осеяна със заводи. Били поставени ориентировъчните знаци и определени местата на гарите, някои от които в съвсем усамотени местности: един град тук, друг град по-далече, градове ще изникват около всяка от тези гари, по кръстовищата на естествените пътища. Семето на бъдещото поколение и на големите дела вече било хвърлено, всичко никнело и не след много години ще израсне нов свят. И той завършваше, като много нежно целуваше обожаваната си сестра, щастлив, че я чувствува свързана с възраждането на един народ, и като я уверяваше, че ще й бъде много благодарен, защото толкова отдавна го, подкрепя със своята храброст и добро здраве.