Емил Зола - Пари

Най-сетне той почувствува ръката на Кларис да опипва неговата. Разбра и безмълвно й подаде плик, в които бе поставил обещаните двеста франка. Тя тръгна напред, отвори вратичката на тоалетната и го изблъска в стаята, като му каза:

— Гледайте! Ето ги!

Пред големия огън от пламтяща жарава Сакар лежеше по гръб върху шезлонга, беше гол, само по риза, насъбрана чак до подмишниците му, така че от краката до раменете му се откриваше неговата тъмна кожа, окосмена като на животно поради напредналата възраст; а баронесата, напълно гола, цялата порозовяла от пламъците, които я нагряваха, беше на колене; двете големи лампи така ярко ги осветяваха, че и най-малките подробности изпъкваха с особена релефност.

Зяпнал, Делкамбр се спря потресен пред тази неестествена сцена, а другите двама, ударени сякаш от гръм, изумени от появата на този човек през тоалетната, не помръдваха с безумно разширени очи.

— Ах, свине! — измърмори най-сетне главният прокурор. — Свине, свине!

Той не можеше да намери друга дума и затова я повтаряше безспир, подчертавайки я с един и същ рязък жест, за да й придаде по-голяма сила. Обезумяла в голотата си, жената скочи, завъртя се и потърси дрехите си, обаче ги бе оставила в тоалетната и сега не можеше да отиде да ги вземе; но като напипа една случайно останала там бяла пола, покри с нея раменете си, захапа със зъби двата края на колана й, за да я пристегне около врата си и към гърдите си. Мъжът, също станал от шезлонга, смъкна много смутено ризата си.

— Свине! — повтори пак Делкамбр. — Свине, в тази стая, която аз плащам!

И като размахваше юмрук към Сакар, все повече разярявайки се, че тия мръсотии се вършат върху шезлонг, купен с негови пари, той обезумя.

— Вие сте тук в дома ми, свиньо такава! А тази жена е моя, вие сте и свиня, и крадец!

Макар и много смутен, че е изненадан така по риза и опозорен с тази авантюра, Сакар отначало не искаше да се кара с него, дори би желал да го успокои. Но думата крадец го оскърби.

— Боже мой, господине — отвърна му той, — когато човек иска една жена да принадлежи само на него, той трябва да й дава всичко, което й е необходимо.

Този намек за неговото скъперничество съвсем вбеси Делкамбр. Той стана неузнаваем, страхотен и сякаш всичко нечовешко, всичко порочно, което се криеше в него, изскочи навън. Това лице, толкова гордо и толкова студено, изведнъж почервеня, изду се, подпухна като муцуна на разярено животно. Избухването разбуди похотливия звяр, причини му страхотна болка от този гнусен разврат.

— Необходимо, необходимо — измърмори той, — необходим й е развратът… Ах, уличницата!

И той отправи към баронесата такъв заплашителен жест, че я обзе страх. Тя стоеше права, неподвижна, без да може да закрие гърдите си с полата, защото пък оголваше корема и бедрата си. А когато разбра, че оставената така на показ голота е виновна и все повече го дразни, тя заднишком се приближи до стола и седна, като прибра краката си и стисна колене, за да прикрие каквото може. После продължи да седи така, без да прави каквито и да било движения и без да каже нито дума, свела глава малко надолу, гледайки изкосо и лукаво наежените един срещу друг мъже, също като самка, заради която мъжкарите се бият и която чака да принадлежи на победителя.

Сакар смело се беше хвърлил пред нея.

— Няма да я биете, надявам се!

Двамата мъже стояха лице срещу лице.

— Най-сетне, господине — подзе Сакар, — трябва да приключим с тази история. Няма защо да се караме като кочияши… Напълно вярно — аз съм любовник на госпожата. И ще ви повторя, че ако вие сте платили за мебелите тук, то аз съм платил…

— Какво?

— Много неща: например онзи ден десет хиляди франка за дълга й по нейната стара сметка при Мазо, която вие категорично сте отказали да уредите… Моите права не са по-малки от вашите. Свиня може би, но не и крадец! О, не! Вие трябва да оттеглите думата си.

Престанал да се владее, Делкамбр извика.

— Вие сте крадец и аз ще ви счупя главата, ако не се махнете оттук още в този миг.

Но и Сакар се разгневи. Като обличаше панталона си, той му възрази:

— О, така ли казвате! Досаждате ми в края на краищата! Ще си отида, ако искам… Не сте вие, който ще ме уплашите, драги мой!

А когато обу и ботинките си, той решително тупна с крака по килима, като каза:

— Ето сега съм стъпил здраво на краката си, оставам.

Задъхан от ярост, Делкамбр се приближи, насочил към него мутрата си.

— Мръсна свиньо, измитай се веднага!