Емил Зола - Пари

В четири часа, когато Сакар пристигна, баронеса Сандорф беше вече в стаята, изтегната върху шезлонга пред камината. Обикновено тя биваше много точна, като делова жена, която знае цената на времето. При първите срещи топ бе изпитал разочарование, като не намери очакваната страстна любовница в тази толкова черноока жена със сини клепачи и с предизвикателни маниери на безумна вакханка. Тя беше като от мрамор, изморена от своя безуспешен опит в търсенето на някакво непостижимо чувство, изцяло погълната от играта на Борсата, където вълнението поне разпалваше кръвта й. После, почувствувал, че е любопитна и не се гнуси, готова дори да й прилошее, стига да изпита нов трепет, той я разврати и получаваше от нея всички видове ласки. Тя разговаряше с него по борсови въпроси, изтръгваше сведения; а тъй като помагаше навярно и случайността и тя печелеше, откакто бе започнала тяхната връзка, считаше Сакар като някакъв фетиш, като намерен на улицата талисман, който се пази и целува дори и мръсен заради щастието, което носи.

Този ден Кларис бе напалила такъв голям огън, че те не легнаха в леглото, защото искаха да изпитат изтънченото удоволствие да седят на шезлонга пред високите пламъци. Навън се смрачаваше. Обаче капаците на прозорците бяха затворени и пердетата грижливо спуснати; две големи лампи с матови глобуси и без абажури ги осветяваха с ярка светлина.

Едва Сакар бе влязъл, когато Делкамбр слезе от колата си. Главният прокурор Делкамбр, лично приближен на императора и очакващ да стане министър, беше слаб, жълтеникав петдесетгодишен човек, висок и величествен на ръст, с плоско лице, прорязано от дълбоки бръчки, които му придаваха суров и сериозен вид. Грубият му орлов нос изразяваше непоколебимост и безпощадност. Той изкачи стъпалата на площадката с обичайната си отмерена и твърда стъпка, запазил цялото си достойнство и студенина, както в дните на важни съдебни заседания. Никой не го познаваше в тази къща, той идваше тук само нощем.

Кларис го чакаше в тесния коридор.

— Моля господинът да ме последва и препоръчвам на господина да не вдига шум.

Той се двоумеше — защо да не влезе през вратата, която водеше направо в стаята? Но със съвсем тих глас тя му обясни, че положително са спуснали резето и ще трябва да го разбиват, а в това време госпожата, разбрала какво става, ще има време да се подреди. Не! Тя желаела да му даде възможност да я изненада така, както я видяла един ден, когато се осмелила да погледне през ключалката. За тази цел била измислила нещо много просто. Нейната стая преди била свързана с тоалетната посредством врата, заключена сега; а този ключ, захвърлен в едно чекмедже, трябвало само да вземе оттам и после да отключи; така че през тази неизползувана и забравена врата сега можеха да влязат безшумно в тоалетната, отделена от стаята само с една вратичка. Госпожата положително не очаква никого откъм тази страна.

— Нека господинът напълно ми се довери. Нали аз имам интерес да успеем?

Тя се вмъкна през полуотворената врата, изчезна за миг, като остави Делкамбр сам в тясната слугинска стая с неоправено легло, с леген, пълен със сапунена вода, и с приготвен още от сутринта куфар, за да избяга веднага, щом бъде нанесен ударът. После се върна и тихо затвори вратата зад себе си.

— Трябва господинът да почака мъничко. Още не са започнали. Разговарят.

Делкамбр, запазвайки достойнството си, стоеше мълчалив, прав и неподвижен пред леко насмешливия поглед на това момиче, което го разглеждаше. Все пак той се отегчаваше, нервен тик обтягаше цялата лява половина на лицето му, а от сдържания гняв кръв нахлуваше в главата му. Разяреният похотлив самец, който се криеше в него зад ледената суровост на професионалната му маска, започваше глухо да ръмжи, раздразнен от тази плът, която му крадяха.

— Да действуваме бързо, да действуваме бързо — повтаряше той с разтреперани ръце, без да съзнава какво казва.

Кларис изчезна отново и като се върна, го помоли да има още малко търпение, сложила пръст на устните си:

— Уверявам ви, господине, че трябва да бъдете благоразумен — каза му тя, — иначе ще изпуснете най-интересното… След миг всичко ще започне.

И Делкамбр, чиито крака изведнъж се подкосиха, трябваше да седне на малкото слугинско легло. Нощта настъпваше, той стоеше така в мрака, докато камериерката, подслушвайки, не изпускаше нито един от леките шумове, които идваха от стаята и които той също чуваше, но понеже ушите му бучаха, му се струваха десеторно по-силни, сякаш маршируваше цяла армия.