Емил Зола - Пари

— Спекулацията, спекулацията! — повтори тя машинално, измъчвана от съмнения. — Ах, душата ми не е спокойна!

Сакар, който добре познаваше нейните всекидневни мисли, прочете по лицето й надежда в бъдещето.

— Да, спекулацията. Защо тази дума ви кара да изпитвате страх?… Ами спекулацията е самата стръв на живота, вечното желание, което кара хората да се борят и да живеят… Ако се осмеля да направя едно сравнение, аз бих ви убедил…

Той отново започна да се смее, поколебал се от стеснение. После все пак се осмели, защото обикновено беше груб с жените.

— Вижте какво, можете ли да си представите, че без… как да го кажа? — че без сладострастие ще се раждат много деца?… От сто възможни деца се ражда едва едно. Увлечението води до резултати, нали така?

— Разбира се — отвърна тя смутено.

— Е добре, без спекулация няма да има сделки, скъпа приятелко… Защо, дявол да го вземе, вие искате да извадя парите си, да рискувам състоянието си, ако не ми обещаете едно необикновено удоволствие, едно неочаквано щастие, което да ме възнесе де небето?… С мижавото законно възнаграждение на труда, при разумното равновесие на всекидневните задължения, животът се превръща в извънредно скучна пустиня, в блато, в което спят и загниват всички сили; обаче ако изведнъж запалите една мечта на хоризонта, ако обещаете, че срещу едно су ще се спечелят сто, ако предложите на всички тия заспали да тръгнат на лов за невъзможното, ще завладеете милиони за два часа сред най-смелите хора; и така започва надбягването, силите са удесеторени и блъсканицата е такава, че като се потят изключително за свое удоволствие, хората понякога успяват и да направят деца, искам да кажа, велики и красиви, живи неща… Ах, за бога, наистина има излишни мръсотии, но сигурно е, че светът не би съществувал без тях.

Госпожа Каролин реши също да се смее — тя съвсем не беше лицемерна.

— Значи — каза тя, — вашето заключение е, че трябва да се примирим, щом това е нещо съвсем естествено… Вие имате право, животът не е много чист.

И тя почувствува истински прилив на мъжество при мисълта, че всяка крачка напред е направена в кръв и кал. Необходима с воля. Очите й не се откъсваха от чертежите и картините по стените, изникваше бъдещето — пристанища, канали, пътища, железопътни линии, полета с огромни ферми, обзаведени като заводи, нови, чисти, културни градове, в които хората живеят до дълбока и мъдра старост.

— Хайде — продължи тя весело, — трябва да отстъпя, както винаги… Нека се постараем да направим малко добро, за да ни простят.

Брат й, който стоеше мълчаливо, се приближи до нея и я целуна. Тя му се закани с пръст.

— О, ти умееш да бъдеш гальовен. Зная те аз тебе… Утре, когато няма да бъдеш между нас, съвсем не ще искаш да знаеш какво става тук; а и там, още щом потънеш в задълженията си, всичко ще ти се вижда хубаво, ще мечтаеш за бляскави успехи, докато работата може би ще се проваля.

— Но — извика шеговито Сакар — нали вече се разбрахме, че той ви оставя при мене като стражар, за да ме арестувате, ако не се държа добре.

И тримата се разсмяха.

— И вие трябва да знаете, че добре ще ви пазя… Спомнете си какво сте обещали първо на нас, после и на много други, например на моя славен Дьожоа, когото сериозно ви препоръчах… О, и на нашите съседки също, бедните дами Бовилие, които днес видях да надзирават как готвачката им пере някакви дрипи, навярно за да намалят сметката на перачката.

Тримата разговаряха много приятелски още известно време и окончателно уточниха заминаването на Амлен.

Когато Сакар слезе в кабинета си, камериерът му каза, че една жена упорито го чака, макар да й съобщил, че има съвет и господинът няма възможност да я приеме. Отначало, тъй като беше изморен, той се нервира, заповяда да я отпратят; после мисълта, че това се дължи на успеха, и страхът да не промени доброто разположение на съдбата, ако затвори вратата си, го накараха да вземе друго решение. Напливът на посетители се увеличаваше всеки ден и тази тълпа го опияняваше.

Само една лампа осветяваше кабинета, той не виждаше добре посетителката.

— Изпраща ме господин Буш, господине…

Разгневен, той остана прав и дори не предложи и на нея да седне. По пискливия глас на тази дебела жена той позна госпожа Мешен. Хубава акционерна, тази закупчица на акции на килограм!

Тя спокойно обясни, че Буш я изпратил да се осведоми за емисията на акциите от Световната банка. Дали са останали още свободни акции? Може ли да се надява да получи от тях с премията, както на учредителите? Но положително това беше само повод, начин да влезе, за да види къщата, да проучи какво се върши там, да опипа и самия него; затова нейните малки очи, наподобяващи дупки, пробити със свредел в тлъстото й лице, шареха навред и непрекъснато се мъчеха да проникнат чак в душата му. Буш, който дълго време бе чакал търпеливо, обмисляйки прословутото дело за изоставеното дете, най-сетне се бе решил да действува и затова я изпращаше да разузнае.