Емил Зола - Пари

— Не ни дават нито минутка време, драги приятелю — каза му Гундерман, когато се върна при него. — Вижте какво, аз трябва да обядвам, елате с мене в съседната стая. Там може би ще ни оставят спокойни.

Слязоха в малката сутрешна трапезария на големия дом, където семейството никога не се събираше в пълен състав. Този ден около масата бяха деветнадесет души, от които осем деца. Банкерът заемаше централното място и пред него имаше само купа мляко.

Той притвори за миг очите си, изтощен от умора, с много бледо и нагърчено лице, измъчено от страданията на черния дроб и бъбреците; после, след като с треперещите си ръце поднесе млякото до устните си и отпи една глътка, той въздъхна:

— Ох, съсипан съм днес!

— Защо не си починете? — попита Сакар.

Гундерман отправи към него изумени очи и каза наивно:

— Ами не мога!

В действителност не го оставяха дори спокойно да изпие млякото си, приемът на комисионерите продължи и тук, върволицата сега преминаваше в галоп през трапезарията, докато в това време членовете на семейството — мъжете и жените, свикнали с тази блъсканица — се смееха, ядяха усилено студени меса и сладкиши, а децата, възбудени от глътка чисто вино, вдигаха оглушителен шум.

Без да сваля очи от него, Сакар му се възхищаваше, като го гледаше как на бавни глътки пие млякото си с такова усилие, че едва ли щеше да стигне до дъното на купата. Беше поставен на млечна диета, не трябваше да докосва нито месо, нито сладкиши. Тогава за какво му е този милиард? Жените никога не са го привличали — от четиридесет години беше абсолютно верен на своята, а сега, когато задължително трябваше да се въздържа, целомъдрието му безвъзвратно се утвърди. Защо трябваше да става от пет часа, да се занимава с тази отвратителна професия, да се съсипва от голяма умора, да води такъв каторжнически живот, на какъвто не би се съгласил и последният дрипльо?

Защо да претъпква паметта си с цифри, а главата си с толкова много всевъзможни грижи?

Защо е това излишно злато, прибавено към другото огромно количество злато, щом не може да си купи и да изяде на улицата едно кило череши, щом не може да заведе в някоя извънградска кръчмичка край Сена харесаното на улицата момиче, щом не може да използува всичко, което се продава, и да се наслаждава на мързела и свободата? И Сакар, който въпреки страшните си апетити към удоволствията признаваше и любовта към парите заради властта, която те даваха, се почувствува обзет от някакъв пъклен ужас, като виждаше пред себе си тази фигура, изобразяваща не само класическото скъперничество, което трупа пари, но и образа на безупречния работник без плътски желания, станал в мъченическата си старост почти абстрактен, който продължаваше упорито да изгражда кулата си от милиони с единствената мечта да ги завещае на своите, а те да продължат да я издигат, докато се извиси над цялата земя.

Най-сетне Гундерман се наведе към него и изслуша обясненията, направени шепнешком, за проектираното създаване на Световна банка. Всъщност Сакар не се впусна в подробности, спомена само за проектите в чантата на Амлен, защото почувствува още от първите думи, че банкерът искаше само да го накара да му се изповяда напълно, решил предварително любезно да го отпрати.

— Още една банка, драги приятелю, още една банка! — повтори той иронично. — Ако трябва да вложа някъде парите си, аз бих предпочел да ги вложа в някоя машина, да, в гилотина за главите на всички тия банки, които се основават. Какво ще кажете? Например едно гребло за разчистване на Борсата? Вашият инженер няма ди нещо такова в своите книжа?

После, преструвайки се, че се отнася бащински, той продължи с жестоко спокойствие:

— Хайде, бъдете благоразумен, нали знаете какво ви бях казал… Грешите, като отново се заемате със сделки; аз ви правя истинска услуга, като отказвам да подкрепя вашия синдикат… Неизбежно ще се провалите с математическа точност, защото твърде бързо се разгорещявате и имате много голямо въображение; освен това винаги свършва зле този, който спекулира с чужди пари… Защо вашият брат не ви намери едно хубаво място, а? Префект или данъчен началник — не данъчен началник, много е опасно… Бъдете предпазлив, бъдете предпазлив, драги приятелю.

Сакар бе станал разтреперан.

— Значи, окончателно решихте, няма да вземете акции, не искате да бъдете с нас?

— С вас — никога в живота!… Ще бъдете изяден още преди да изтекат три години.

Настъпи мълчание като пред сражение, размяна на остри, предизвикателни погледи.