Емил Зола - Пари

После той се престори, че го е забравил, обаче Сакар не губеше търпение и заследи с интерес парада на комисионерите, които един след друг влизаха с еднакъв дълбок поклон, вадеха от безукорните си рединготи едно и също картонче, таблицата на борсовия курс, и го поднасяха на банкера пак с еднакъв почтителен и умолителен жест. Така минаха десет, минаха двадесет души. Банкерът всеки път вземаше таблицата, хвърляше върху нея поглед и я връщаше. Нищо друго не можеше да се сравни с неговото търпение освен пълното му безразличие към тази градушка от предложения.

Но появи се и Масиас с весел и същевременно загрижен като на добро пребито куче вид. Понякога го приемаха толкова лошо, че му се плачеше. Този ден навярно бе стигнал до такова унижение, че си позволи да прояви неочаквана настойчивост.

— Вижте, господине, акциите на Движимо имущество са много спаднали… Колко трябва да ви купя?

Без да вземе таблицата, Гундерман вдигна синьозеленикавите си очи към младия човек, който си бе позволил такава фамилиарност, и грубо попита:

— Мислите ли, драги, че ми е приятно да ви приемам?

— Боже мой, господине! — отвърна побледнял Масиас. — И на мене ми е още по-неприятно да идвам за нищо всяка сутрин от три месеца.

— Е добре, повече не идвайте!

Комисионерът се поклони и си тръгна, след като отправи към Сакар яростен и отчаян поглед на момче, разбрало изведнъж, че никога няма да направи кариера.

Всъщност Сакар се питаше какъв интерес можеше да има Гундерман, като приема всички тези хора. Очевидно той притежаваше особената способност да се уединява, да се съсредоточава и да продължава да размишлява; това може би беше система, начин да прави всяка сутрин преглед на пазара и в този преглед винаги да има някаква печалба, колкото и малка да е тя. Той много рязко отби осемдесет франка на един борсов агент, на когото предишния ден беше възложил някакъв ордер и който всъщност се мъчеше да го окраде. После един търговец антиквар застана пред него с емайлирана златна кутия от миналия век, частично реставрирана, но банкерът веднага подуши опита за измама. След това минаха две дами — едната стара, с нос на нощна хищна птица, другата много хубава млада брюнетка, които искаха да му покажат в дома си един скрин в стил Луи XV, но той категорично отказа да отиде да го види. Изредиха се един бижутер с рубини, двама изобретатели, двама англичани, немци, италианци, хора от двата пола, говорещи на всички езици. И все още продължаваше парадът на комисионерите, който прекъсваше разговорите с другите посетители и се увековечаваше с повторението на все същия жест — механичното подаване на таблицата; с наближаването на часа за откриване на Борсата все по-голям брой чиновници влизаха в кабинета, приближаваха се до него и му подаваха телеграми и документи за подпис.

Но врявата стигна своята връхна точка, когато едно момченце на пет-шест години, яхнало тояга като конче, нахлу в кабинета, свирейки с тромпет, веднага подир него едно след друго влязоха още две деца, две момиченца, едното на три, другото на осем години, които се покатериха по фотьойла на дядо си, започнаха да му дърпат ръцете, увиснаха на врата му; той спокойно ги остави да си играят и ги целуна с оная присъща на евреите страст към семейството, към многобройното потомство, което те защищават, защото в него се крие тяхната сила.

Изведнъж той като че ли си спомни за Сакар.

— О, приятелю мой, ще ми простите, нали виждате, че не ми остава нито минутка… Обяснете ми вашия случай.

И той се зае да го изслуша, когато един чиновник въведе някакъв едър рус господин и му съобщи шепнешком неговото име. Гундерман веднага стана, без обаче да бърза, отиде да разговаря с господина пред насрещния прозорец, а през това време един от синовете му продължи вместо него да приема комисионерите и борсовите посредници.

Въпреки че беше вътрешно разгневен, Сакар започна да изпитва уважение. Беше познал в русия господин представител на една от великите сили, който в двореца Тюйлери се държеше надменно, а тук леко навеждаше глава и се усмихваше като просител. Много често в този кабинет, общодостъпен като площад, изпълнен с детска врява, Гундерман приемаше също така прав и висши държавни управници, самите императорски министри. Тук се потвърждаваше световната кралска власт на този човек, който имаше свои посланици във всички кралства на света, консули във всички провинции, агенции във всички градове и кораби във всички морета. Той съвсем не беше спекулант, капитан авантюрист, който маневрира с милионите на другите, и не мечтаеше по примера на Сакар за героични победи, в които да спечели за себе си колосална плячка благодарение на чуждо злато, поверено му да разпорежда с него; той беше, както сам казваше добродушно, един обикновен търговец на пари, най опитният и най-ревностен от всички. Обаче, за да установи своята власт, е трябвало преди всичко да завладее Борсата, и при всяка ликвидация е започвал нова битка, в която неминуемо е побеждавал благодарение на решаващата сила на големите батальони. Като го гледаше, Сакар за миг бе овладян от мисълта, че всички пари, с които борави Гундерман, са негови, че той има в своите изби неизчерпаеми количества стоки, с които търгува като хитър и съобразителен търговец, като абсолютен господар, на когото се подчиняват при пръв поглед, които иска всичко да чуе, всичко да види, всичко сам лично да извърши. Собственият милиард е несломима сила, когато добре се управлява.