Емил Зола - Пари

Изминаха дни, настъпи втората половина на ноември и Сакар всяка сутрин отлагаше посещението, зашеметен от потока, който го влечеше. Курсът от две хиляди и триста франка бе надминат, той беше възхитен, макар че чувствуваше в Борсата някаква съпротива, която нарастваше едновременно с безумното повишаване: очевидно имаше група играчи на понижение, които, още боязливи, заемаха позиции и започваха борбата с прости схватки от предния пост. И на два пъти той се принуди да даде лично ордери за покупки от името на подставени лица, за да не бъде спряно възходящото повишение на курсовете. С това закупуване на собствените си акции дружеството започваше да се самоизяжда.

Една вечер Сакар, съвсем съкрушен от вълнение, не можа да се въздържи да не заговори на госпожа Каролин:

— Вярвам, че ще стане горещо. О, много сме силни, много им пречим!… Подушвам Гундерман, това е неговата тактика: ще започне постоянно да продава — еди-колко си днес, повече утре, увеличавайки сумата, докато ни разклати…

Тя го прекъсна със сериозния си глас:

— Ако има от Световната банка, той има основание да продава.

— Как така има основание да продава?

— Разбира се, нали моят брат каза: от две хиляди нагоре курсовете са напълно безумни.

Той я изгледа и излезе извън кожата си.

— Продавайте и вие тогава, осмелете се да продавате и вие самата… Да, играйте срещу мене, щом искате разорението ми…

Тя леко се изчерви, защото точно предишния ден беше продала хиляда от акциите си, за да изпълни нареждането на брат си, и беше се утешила с тази продажба като с една закъсняла честна постъпка. Но понеже не я питаше направо, тя не му призна, още повече смутена, защото топ добави:

— Вчера също е имало настъпление, уверен съм. На борсата се появи цял пакет с акции, курсът сигурно щеше да се огъне, ако не бях се намесил… Гундерман не прави такива удари. Неговата система е по-бавна, но затова пък по-съкрушителна с течение на времето… Ах, мила моя, аз съм много сигурен, но все пак треперя, защото нищо не е да защищаваш живота си, най-страшното е да защищаваш парите си и парите на другите.

И наистина от този момент Сакар престана да принадлежи на себе си. Той беше човекът на милионите, които печелеше, тържествувайки, но непрекъснато живееше под заплахата да бъде победен. Той дори не намираше време да отиде да види баронеса Сандорф в малкия приземен етаж на улица „Комартен“. Всъщност тя го бе отегчила с фалшивостта на пламенните си очи, тази студенина, която не можеше да бъде прогонена дори с перверзните й опити. Освен това беше преживял същата неприятност, каквато самият той бе причинил на Делкамбр: една вечер, поради глупостта на камериерката, той беше влязъл в момента, когато баронесата се намираше в обятията на Сабатани. В бурното обяснение, което бе последвало, той се успокои след пълната изповед, че това станало просто от любопитство, несъмнено грешно, но обяснимо. Всички жени говорели, шушукали си за онова толкова голямо нещо на Сабатани, че тя не могла да устои на желанието си да го види. И Сакар й прости, когато на неговия груб въпрос тя отговори, че, ей богу, не било нещо удивително. Той се срещаше с нея само веднъж в седмината, не от злопаметност, а защото тя просто го отегчаваше.

И тогава баронеса Сандорф, която чувствуваше това отдръпване, изпадна в предишните си съмнения и колебания. Откакто го разпитваше в часовете на интимност, тя играеше почти безпогрешно, печелеше много пари, половината от които благодарение на шанса си. Сега вече тя виждаше, че той не иска да отговаря на въпросите й, страхуваше се дори да не би да я лъже, и или шансът й се промени, или той наистина на шега я бе насочил по погрешен път, един ден тя загуби, като последва съвета му. Вярата й бе разклатена. Ако той така я заблуждава, кой ще я ръководи сега? И най-лошото бе, че в Борсата враждебната наеженост срещу Световната банка, отначало съвсем лека, се увеличаваше от ден на ден. Имаше само роптания, не се казваше нищо определено, никакъв факт не нарушаваше солидността на банката. Само се намекваше, че имало нещо, че червеят бил в плода. Това обаче не пречеше увеличението на акциите страхотно да расте.

След една несполучлива операция с италиански ценни книжа баронесата, много загрижена, реши да отиде в редакцията на „Есперанс“, за да се опита да накара Жантру да заговори.

— Хайде, кажете, какво има? Вие трябва да знаете… Световната банка и сега пак има покачване с двадесет франка, а при това се носи слух, никой не може да ни каже какъв, все пак трябва да е за нещо лошо.