Брендон Сандерсон - Заклеващия

Той ѝ кимна в знак на благодарност, след което преписа онова, което бе дал на Навани, като нанасяше правилните промени.

Най-важните думи, които един човек може да изрече, са: „Ще се справя по-добре.“ Това не са най-важните думи, които всеки човек може да каже. Аз съм човек и това са думите, които аз имах нужда да изрека.

В древния Кодекс на Сияйните рицари пише: „Пътят преди целта.“ Някои могат да го нарекат проста баналност, но е далеч повече. В едно пътуване ще има болка и провал. Не само стъпките напред са онези, които трябва да приемем. А и препъванията. Изпитанията. Знанието, че ще се провалим. Че ще нараним близките си.

Но ако спрем, ако приемем човека, който сме, когато се проваляме, пътуването завършва. Провалът се превръща в нашата цел.

Да обичаш пътуването означава да не приемаш подобен край. Аз открих, чрез болезнен опит, че най-важната стъпка, която трябва да направи човек, е винаги следващата .

Сигурен съм, че някои ще се почувстват застрашени от този запис. Някои може да се почувстват освободени. Повечето просто ще почувстват, че той няма защо да съществува.

Така или иначе аз имах нужда да го напиша.

Той се облегна назад, доволен. Изглежда, че когато бе отворил тази врата, бе влязъл в нов свят. Можеше да прочете „Пътят на кралете“. Можеше да прочете биографията на племенницата си за Гавилар. Можеше да напише собствените си заповеди, които войниците му да следват.

И най-важното — можеше да напише това. Мислите си. Болките си. Животът си. Погледна настрани, където Навани бе поставила шепата празни страници, които я бе помолил да донесе. Твърде малко. Прекалено, прекалено малко.

Той отново потопи писалката.

— Би ли затворила пак вратите на балкона, скъпоценно ядро мое? — помоли я той. — Слънцето ме разсейва от другата светлина.

— Друга светлина?

Далинар кимна разсеяно. А сега какво? Отново вдигна поглед към познатия Вълшебен меч. Широк като него — и силен, също като него, на моменти — с форма на кука в края. Това беше най-добрият знак едновременно и на честта, и на позора му. Трябваше да принадлежи на Скалата, мостовият рогоядец. Той бе убил Амарам и го бе спечелил, заедно с други две Въоръжения.

Скалата бе настоял Далинар да си вземе Заклеващия обратно. Изплатен дълг, бе обяснил Бягащият по вятъра. Неохотно, Далинар бе приел, като докосваше Меча само през плат.

Докато Навани затваряше вратите на балкона, той затвори очите си и почувства топлината на далечна, невидима светлина. След това се усмихна, взе — с все още несигурна ръка, като краката на дете, което прави първите си стъпки — още една страница и написа заглавието на книгата.

— Всяко велико изкуство е мразено — обясни Шутът.

Той се премести в редицата — заедно с още няколкостотин души — с една унила стъпка напред.

— Неприлично трудно е — ако не невъзможно — да създадеш нещо, което никой да не мрази — продължи той. — И обратно, невероятно лесно е — ако не и очаквано — да създадеш нещо, което никой не обича.

Седмици след падането на Колинар, мястото миришеше на дим. Макар новите господари на града да бяха преместили десетки хиляди човеци в работни ферми, цялото преселване можеше да отнеме месеци, ако не и години.

Шутът мушна мъжа пред себе си в рамото.

— В това има логика, ако се замислиш. Изкуството е емоция , изследване и отиване на места, където хората никога преди не са стъпвали, както и изследване на нови неща . Единственият начин да създадеш нещо, което никой не мрази, е да се увериш, че то също така не може да бъде обичано. Махни достатъчно подправки от супата и накрая ще се озовеш само с вода.

Страшният мъж пред него го погледна, след което се обърна отново напред към редицата.

— Човешкият вкус е разнообразен като човешките пръстови отпечатъци — не спираше Шутът. — Никой няма да харесва всичко, всеки няма да харесва нещо, някой харесва онова, което ти мразиш — но поне да те мразят е по-добре от нищо. Ще рискувам с една метафора, в една велика картина важното е контрастът: най-ярките ярки тонове и най-тъмните тъмни. Не сива каша. Това, че нещо е мразено, не е доказателство, че е велико изкуство, но липсата на омраза определено е доказателство, че не е.

Те помръднаха още една крачка напред.

Той отново ръгна мъжа отпред в рамото.