Брендон Сандерсон - Заклеващия

Той остави Сет сам в небето, хванал меч, който тананикаше щастливо сам на себе си, а след това му довери, че така и никога не е харесвал Нин.

Шалан откри, че независимо колко на зле тръгнат нещата, някой винаги правеше чай.

Днес това бе Тешав и Шалан с благодарност взе една чаша, след което се огледа из командния пункт на върха на града, все още търсейки Адолин. Сега, когато се движеше, откри, че можеше да пренебрегне умората си. Инерцията бе нещо могъщо.

Адолин не беше там, макар едно от момичетата вестоносци да го бе видяло наскоро, така че Шалан бе на прав път. Тя тръгна обратно към главната улица, подминавайки мъже, които носеха носилки, пълни с ранени хора. Като изключим това, улиците бяха предимно празни. Хората бяха изпратени в буреубежища или къщи, докато войниците на кралица Фен събираха скъпоценни камъни от Резерва и войските на Амарам и се уверяваха, че няма грабежи.

Шалан се помота в началото на една малка уличка. Чаят беше горчив, но добър. Познавайки Тешав, вероятно в него имаше нещо, което да я държи на крака и нащрек — писарите винаги знаеха кой е най-добрият чай за това.

Тя наблюдава хората известно време, след което погледна нагоре, когато Каладин се приземи на един покрив наблизо. Той бе следващият, който щеше да задейства Клетвената порта, поемайки щафетата от Ренарин.

Бягащият по Вятъра стоеше като страж и наблюдаваше града. Това щеше ли да му стане навик ? Винаги да стои някъде нависоко? Бе видяла с каква завист наблюдаваше той онези Слети, с веещите се роби, които се движеха като ветровете.

Шалан погледна към главната улица, когато чу познат глас. Адолин вървеше по улицата, воден от вестоноската, която го насочи към Шалан. Най-сетне. Момичето се поклони, след което хукна обратно към командния пункт.

Адолин пристъпи към нея и прокара ръка през косата си, която приличаше на парцал, руса и черна. Изглеждаше фантастично, въпреки скъсаната си униформа и изподраното лице. Може би това беше предимството на постоянно разрошената коса — той успяваше да направи така, че да си върви с всичко. Макар Шалан да нямаше представа откъде бе посипал униформата си с толкова прах. Да не се бе сражавал с чувал с пясък?

Тя го издърпа при себе си в началото на уличката, след което застана до него и сложи ръката му на раменете си.

— Къде изчезна?

— Баща ми ме помоли да нагледам всички тайленски Мечоносци и да докладвам. Оставих ти паланкин.

— Благодаря ти — отвърна тя. — Аз оглеждах последствията от битката. Мисля, че свършихме добра работа. Само половината град е разрушен — което е голяма крачка напред предвид постиженията ни в Колинар. Ако продължаваме така, някои хора може наистина да оцелеят след края на света.

Той изсумтя.

— Изглеждаш в по-приповдигнато настроение отпреди.

— Тешав ми даде чай — рече тя. — Вероятно скоро ще подскачам по облаците. Не ме карай да се смея. Звуча като малък брадвохрът, когато съм хиперактивна.

— Шалан… — започна той.

Тя се завъртя, за да го погледне в очите, след което проследи погледа му. Над тях, Каладин се издигна във въздуха, за да огледа нещо, което те двамата не виждаха.

— Не исках да те изоставям по-рано — каза Шалан. — Съжалявам. Изобщо не трябваше да те оставям да тръгнеш.

Той си пое дълбоко дъх, после свали ръката си от раменете ѝ.

„Оплесках нещата!“ помисли си тя моментално. „Отче на Бурята. Съсипах всичко.“

— Реших — започна Адолин — да се отдръпна.

— Адолин, не исках да…

— Трябва да кажа това, Шалан. Моля те. — Той се изпъчи сковано. — Ще го оставя да те има.

Тя примигна.

— Ще го оставиш да ме има .

— Аз само те дърпам назад — продължи Адолин. — Виждам начина, по който двамата се гледате. Не искам да продължаваш да се насилваш да прекарваш време с мен, само защото ме съжаляваш.

„Бурите да го отнесат. Сега той се опитваше да оплеска всичко!“

— Не — започна тя. — Първо, не можеш да се държиш с мен като с някаква награда. Не можеш да решаваш кой ще ме получи .

— Не се опитвам да… — Той си пое още един дълбок дъх. — Виж, това ми е трудно, Шалан. Опитвам се да постъпя правилно. Не го прави още по-трудно.

— Аз нямам ли право на избор?

— Ти направи своя избор. Виждам как го гледаш.

— Аз съм творец , Адолин. Оценявам красива картина, когато видя такава. Това не означава, че искам да я сваля от стената и да си станем интимни.

Каладин се приземи на един покрив в далечината, все още гледаше в друга посока. Адолин махна към него.