Юлиана Златкова - Ключова дума

„Мислех, че чрез тази картина ще мога да контролирам живота ти, където и да си. Всъщност и сега бих могъл да го правя, но… не мога.“

Калина стана и свали портрета от стената.

„Аз го нарисувах, нямаше никакъв приятел.“

Тя опря картината в коляното си я пречупи. Стъпка скъсаното платно, падна обратно на дивана, пи още и се разплака.

„Както и да го правиш, остави ме на мира! “

„Калина — меко прозвуча мисълта на Саша, — моля те, изслушай ме… искам да ти разкажа всичко както си беше. Ти трябва да знаеш истината.“

„Защо ми е? “

„За да продължиш да живееш.“

„Не знам… След всичко, което се случи… аз… искам да ме няма.“

„Този изход винаги го има.“

„За какво да живея? Човек трябва да живее заради нещо. Ако не беше детето ми… “

„То е на вилата с родителите на Галин и е добре.“

„Знам. Точно затова… то ще си е добре и без мен.“

„Противоречиш си. Живей, за да го обичаш.“

„А как ще живея… “

„Ще намериш начин. Ще ти помогна. Живей заради любовта.“

„Любовта ли? “

„Думата не те подразни, нали? “

„Винаги те е дразнила, откакто се разделихме. Така те бях програмирал. Това беше ключовата дума към теб.“

„Боже… “

„Слушай ме, Калина, не ме прекъсвай. Онзи, който ти дори в мислите си наричаш Шефа, уби мъжа ти. С моя помощ той му внуши, че си спала с него и детето, което носиш, е негово. Излъга, че имате уговорка да се чуете по телефона и го покани при себе си да провери дали е вярно. По пътя Галин се блъсна в цистерна с бензин и изгоря на място. В ковчега Шефа ти донесе пари. Дадохме му ги, за да ни служи, да работи за нас. Половината бяха за теб и за детето на Галин. Един вид компенсация. Той трябваше да ти ги даде и да те включи в играта. Истината е, че всичко стана толкова сложно и объркано, защото не исках да те деля не само с Галин, но и с никого. Разделих се с тебе, защото тогава нямахме бъдеще заедно. Но следях развитието ти и все повече и повече се влюбвах в теб. Виж, Калина, още като студент мечтаех да използвам способностите и знанията си за себе си, а не за абстрактни категории като родина, добро, светло бъдеще. Възползвах се от голямата промяна и осъществих мечтите си. Не сам, има и други като мене. Знаеш, че в Съветския съюз много се работеше по изследване на възможностите на човешкия мозък. Обучаваха ни. Не учех точно космически технологии, беше ми забранено да казвам точно какво изучавам, а то беше точно това. Ти беше експеримент за мен, нещо като курсова работа. Ако знаеш само как те манипулирах, как си играех със съзнанието ти… С моите колеги спечелихме много и продължаваме да печелим. Вие наричате нашите структури «организирана престъпност». Под «вие» имам предвид всички хора по света, които си мислите, че живеете, а всъщност оставяте живота да мине край вас. Обаче… разбрах, че има неща, които дори ние не можем да контролираме. Като любовта. Аз не мога да контролирам своята любов към теб. Прекалено много те обичам, за да оставя нещата на самотек.“

„Но допусна да се случи всичко това. Не само това! Ти си организирал всичко. Защо не се свърза с мен веднага след смъртта на Галин? “

„Защото нямаше да ми повярваш и щеше да разкажеш всичко на Шефа и не е ясно какво точно щеше да се случи. Във всеки случай той нямаше да постигне тези икономически позиции, които фирмата му има сега и ние нямаше да можем да контролираме вашето правителство… бъди благодарна, че си жива! Шефа ти те използваше безогледно и рано или късно щеше да ти види сметката. Вчера не му се даваха пари и се опита да си измие ръцете с теб.“

„За теб ли бяха парите, които искаше да изтегля? “

„Да. Проверявахме го. Не издържа проверката.“

„Какво ще стане с него? “

„Планът беше ти да го изведеш под някакъв предлог от ресторанта, а после аз щях да му предизвикам инфаркт. По-лесно осъществявам ментален контакт чрез тебе, отколкото директно. Познай защо… Това е силата на любовта, Калина. Божа работа… Щях да ти внуша да го наречеш «предател» и сърцето му щеше да спре. «Предател» е неговата ключова дума. Ключовите думи не са измишльотини, не се избират произволно, те са наистина ключа към същността на човека. Затова ти казвам, ти можеш да обичаш, убеден съм. Живей заради това! “

„А сега… “

„Наложи се да използваме конвенционални средства. Пусни телевизора.“

Калина се подчини и макар и трудно фокусира поглед върху екрана. По един от каналите даваха филм, по друг се въртяха музикални клипове, чак на третия под филма течеше движеща се лента, на която пишеше, че след престрелка пред ресторанта Шефа е откаран в „Пирогов“ в тежко състояние.