Роджър Зелазни - Забулената и гизелата

— Чудесно! — кимнах аз. — Точно на това разчитам. Ще ми се да провокирам открито противопоставяне. А и вероятно няма да се чувства в безопасност в твоя свят, като не знае откъде може да му налети следващата тръгнала на лов гизела.

— Вярно е — промълви тя. — Ти бе мой рицар! — и ме целуна. Точно в този миг от нищото изникна лапа и сграбчи меча, който все още държах. Втората лапа размаха пред носа ми две хартиени бланки. След това топъл глас оповести:

— Продължаваш да отмъкваш меча назаем без разписка! Моля те, подпиши се поне сега, Мерлин! Втората бланка е за предишния път.

Измъкнах изпод плаща си писалка и се разписах, докато и останалата част от котарака се материализираше.

— Дължиш ми общо четиридесет долара — заяви той. — Ползването на Ворпълския меч струва двайсетачка на час или за започната част от часа!

Порових из джобовете си, извадих пари и се издължих. Котаракът се ухили и постепенно започна да изчезва.

— Приятно ми беше да работя с теб! — изрече през усмивката си. — Заповядай пак! Питиетата са за сметка на заведението. И доведи Люк. Има страхотен баритон!

Щом той изчезна забелязах, че и Забулените са си отишли.

Кергма се плъзна по-близо.

„Какво става с другите — Глейт и Грайл?“

— Оставих Глейт в една гора — отвърнах, — макар че няма да се учудя, ако досега вече се е върнал във вазата на Господаря на Ветровете в музея на Грембъл, в дома на Сауал. Ако го видиш, предай му, че голямото нещо не ме е изяло и някоя нощ ще го напоя с топло мляко и ще му разказвам купища нови истории. Грайл, доколкото знам, е на служба при чичо ми Сухай.

„А, Господарят на ветровете… какви времена бяха! — сподели Кергма. — Да, трябва непременно да се съберем и да поиграем отново! Благодаря, задето ме повика за тази игра!“ — и се изплъзна в множество посоки, и изчезна досущ като останалите.

— А сега? — попита Ранда.

— Аз се прибирам и се връщам в леглото… — поколебах се и добавих: — Ще дойдеш ли с мен?

Тя също се замисли, после кимна:

— Нека приключим нощта така, както я започнахме!

Преминахме през седмата врата и тя отключи огледалото ми. Обаче знаех, че ще си е тръгнала, когато се събудя.

© 1994 Роджър Зелазни

© 2003 Елена Павлова, превод от английски

Roger Zelazny

The Shroudling and the Guisel, 1994

Сканиране, разпознаване и редакция: nlr, 2006

Забележка: Половината част от книгата (Илюстрован пътеводител в замъка Амбър) не е сканирана, тъй като самите илюстрации не са като в оригиналната версия, а качеството им е под всякаква критика (меко казано). Що се отнася до текстовата част — на всеки, прочел Хрониките, ще му бъде скучно и безинтересно, тъй като не се дава никаква нова информация, а просто се дообясняват (повтарят) неща, свързани със света на Амбър.

Издание:Роджър Зелазни, Амбър завинаги, ИК „Квазар“, 2003, ISBN 954-8826-71-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2311]

Последна редакция: 2006-12-27 13:52:29

В защитна позиция. — Бел. прев.