Роджър Зелазни - Забулената и гизелата

„Приятели мои! Толкова време мина, откакто сте ме викали да играем! Липсвахте ми!“

Гизелата мръдна напред, съпротивлявайки се на песента на Забулените, сякаш вече преодоляваше мощта й.

— Това не е игра — отговорих. — Тази твар ще унижоши всички ни, ако не успеем първи да й видим сметката.

„Тогава трябва да реша задачата от наше име. Всичко, дарено с живот, е уравнение — комплексен квантов обект. Казвал съм ти го още навремето!“

— Да. Опитай. Моля те!

Страхувах се отново да пускам в действие мощта на Колелцето, докато Кергма работи с тази твар, за да не изкривя изчисленията му. С меча и пръстена в готовност, продължих да отстъпвам назад. Забулените полека се оттегляха заедно с мен.

„Смъртоносно равновесие — обади се Кергма най-сетне. — Това е прекрасно жизнено уравнение. Сега използвай играчката си да го спреш!“

Отново замразих гизелата с Колелцето. Песента на Забулените не замлъкваше.

След известно време Кергма продължи:

„Има оръжие, което може да го унищожи при правилните обстоятелства. Трябва да го потърсиш обаче. Става дума за усуканото острие, което си размахвал и преди. Виси на стената в бар, където веднъж пихте с Люк“.

— Ворпълския меч? — уточних аз. — Той ли е способен да я убие? „Парче по парче и при съответните обстоятелства“

— А знаеш ли какви са те?

„Изчислил съм ги.“

Стиснах оръжието си и отново ударих гизелата със силата на Колелцето. Тя изпищя и застина. Тогава захвърлих меча си и се протегнах — далеч-далеч през Сенките. Отне ми доста време да намеря търсеното и се наложи да преодолея нечия съпротива, тъй че добавих силата на пръстена към своята собствена и тогава оръжието се появи. В ръцете ми отново се озова сияйният, усукан Ворпълски меч.

Пристъпих към гизелата, за да нанеса удар с него, но Кергма ме спря. Тогава за пореден път ударих тварта със струя от енергията на Колелцето.

„Не е така. Не е така.“

— Тогава как?

„Нуждаем се от дайсънова вариация на огледалното уравнение.“

— Покажи ми!

Около мен, гизелата и Кергма от всички страни заизникваха огледални стени. Ранда остана отвън. Издигнахме се във възуха и се понесохме към центъра на сферата.

Отраженията ни бяха навсякъде.

„Сега. Но не й позволявай да докосва стените!“

— Запази уравнението! Може да ми се прииска да допълня нещо, тъй и тъй разполагаме с него!

Ударих замаяната гизела с Ворпълския меч. Отново се чу звън и тя остана невредима.

„Не! — обади се Кергма. — Почакай да се разтопи.“

Така че почаках тя да се раздвижи. Което означаваше, че също така се възстановява и способността й да ме напада. Животът не е лесно нещо. Все още чувах отгласите на песента отвън.

Гизелата се възстанови доста по-бързо, отколкото очаквах. Все пак замахнах и отсякох половината от главата й, която сякаш се разпадна на ивички — тънички образи, които след това се разлетяха във всички посоки.

— Калуу! Калай! — провикнах се, ударих я отново и отрязах дълго парче плът от десния й хълбок, при което се повтори същият фокус с избледняването и разпада. Гизелата отново ми се нахвърли и аз я резнах пак. Ново парче се отдели от гърчещото се тяло, пак по същия начин. Когато конвулсивните тръпки подмятаха туловището й към стените, незабавно й преграждах пътя с меча си, изблъсквах я към центъра и продължавах да я режа на филийки.

Отново и отново гизелата ме нападаше или се опитваше да стигне до стената. Всеки път моят отговор бе един и същ. Но тя не искаше да умира. Рязах я, докато от тварта не остана само гърчещо се чуканче от опашката.

— Кергма — обадих се тогава, — изпратихме в безкрая по-голям част. Дали ще успееш да обърнеш уравнението наобратно? Тогава с помощта на Колелцето ще намеря достатъчна маса, с която да създадеш за мен друга гизела, която да се върне при изпращача на тази и да гледа на тази личност като законна плячка.

„Мисля, че ще се получи — отвърна Кергма. — Предполагам, оставил си това последно парче, за да похапне новата?“

— Да, това имах предвид.

Речено — сторено. Когато стените се отвориха, новата гизела — черна, с червена и жълта ивици — се триеше в глезените ми като котка. Песента замлъкна.

— Върви и намери Тайния — наредих аз. — И му предай съобщението.

Гизелата се засили, навлезе в една крива и изчезна.

— Какво си направил? — попита ме Ранда.

Разказах й.

— Сега Тайният ще те счита за най-опасния сред съперниците си — отбеляза тя. — Ако оцелее. И най-вероятно ще удвои усилията си срещу теб както по лукавство, така и по жестокост.