Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Той хвана Шада за ръка и се обърна да си върви…

— Още нещо, приятелю мой — каза Бомбаса зад гърба им.

— Никой от сътрудниците ви не си каза името, когато бяха тук, нито пък вашето. Бих бил много щастлив, ако задоволите любопитството ми.

Шада усети как Карде се стегна до нея.

— Разбира се, лорд Бомбаса. Казвам се Талон Карде.

Дундестият мъж сякаш се изпъна в стола си.

— Талон Карде — тихо повтори той. — Да. Някои от… деловите ми партньори са говорили за вас. Често пъти надълго и широко.

— Сигурен съм в това — отвърна търговецът на информация. — Особено ако говорите за хътянските агенции, с които картелът ви има активни връзки.

За момент очите на Бомбаса се свиха. След това изражението му се отпусна и той отново се усмихна.

— Хътяните са прави: наистина знаете повече, отколкото е здравословно. Все пак, докато не ви хрумне да разширявате организацията си в границите и на моя картел, нямам за какво да се притеснявам, нали?

— Абсолютно за нищо, милорд — увери го Карде. — Благодаря ви за гостоприемството. Може би някой ден ще се срещнем отново.

— Да — тихо каза Бомбаса. — Тази възможност винаги съществува.

Лейтенантът на легионерите Максити им предложи да ги откара до площадката им за кацане, но Карде отказа. Все пак тя съвсем не беше далеч и след пембрикския климат аскетичните условия на „Волният Карде“ щяха да им се сторят още по-приятни. Освен това след последните реплики, разменени с Бомбаса, Карде не държеше да оставят впечатление, че се измъкват набързо.

— Кой е Растус Кал? — попита Шада.

С усилие той се откъсна от мислите си за отмъстителни престъпни босове, които са размислили над думите си.

— Кой?

— Растус Кал — повтори Шада. — Бомбаса спомена името му веднага щом влязохме.

— Измислен герой от някакво произведение на корелианската литература — отвърна Карде. — Забравил съм кое. Бомбаса е доста начетен. Поне така съм чувал. Очевидно обича да се смята за цивилизован главорез.

Шада изсумтя:

— Цивилизован! Но той работи с хътяните.

Контрабандистът сви рамене:

— Така е. Това е една от причините, поради които аз и хътяните не се разбираме.

Около минута двамата продължиха да вървят мълчаливо.

— Ти знаеше, че работи с хътянските синдикати — каза Шада. — И въпреки това му каза кой си. Защо?

— Не очаквам Бомбаса да се отрече от уговорката си с нас — отговори Карде. — Цивилизованите същества винаги изплащат дълговете си, а Мара и Ландо наистина спасиха живота му.

— Въпросът не беше толкова за Бомбаса, колкото за теб — уточни Шада. — Не му беше необходимо да знае кой си. Вече видях колко добре отклоняваш въпроси, на които не искаш да дадеш отговор. Защо му каза?

— Защото предполагам, че новината за срещата ни ще стигне до Джори Кардас — тихо отвърна търговецът на информация. — Така ще знае, че идвам.

Контрабандистът усети, че Шада се намръщи.

— Моля? Мислех, че целта е да се промъкнем незабелязано.

— Целта е да видим дали има копие от документа за унищожението на Каамас — поправи я Карде. — Ако се появим изневиделица, без предупреждение, може да ни избие, преди да успеем да говорим с него.

— А ако знае кой идва? — попита Шада. — Не мислиш ли, че така му даваме повече време да се подготви за посрещането ни?

— Именно — отвърна търговецът. — А ако е готов да ни посрещне, това ще означава, че ще е по-склонен да ни изслуша, преди да започне да стреля.

— Доста си убеден, че ще стреля.

Карде се поколеба. Да й каже ли, запита се той, защо я покани да дойде с него на това пътуване? Не, реши контрабандистът. Още не. В най-добрия случай ще се почувства обидена. В най-лошия може да откаже да продължи.

— Да, има доста голяма вероятност — вместо това отвърна той.

— Дори знаейки, че си ти?

— Дори тогава — кимна Карде.

— Аха — каза Шада. — Какво си му направил?

Контрабандистът усети как едно мускулче на бузата му трепна.

— Откраднах нещо от него — каза той. — Нещо, по-ценно за него от всичко във вселената. Може би по-ценно дори от живота му.

Двамата изминаха следващите няколко крачки мълчаливо.

— Продължавай — подкани го Шада.

Той се насили да се усмихне:

— Обещах ти само половината история за днес — напомни й, опитвайки се да говори весело. — Това е половината. Сега е твой ред.

— Какво? Защо напуснах Мазик ли? — Шада сви рамене. — Няма много за разказване. Напуснах, защото телохранител, който се превръща в мишена, не може да бъде от голяма полза за никого.