Тимъти Зан: Изходящ полет

Дориана го изгледа онемял. Сякаш леден юмрук бе сграбчил сърцето му и не го пускаше. Дали Миттраунуруодо не знаеше за неговите разговори с Кав? Дали той или някой от приближените му не бе забелязал как Кав му връчва малкия бластер?

Или пък просто дедуктивно бе стигнал до заключението, че в крайна сметка Дориана ще се опита да го убие?

Бавно и почти нехайно ръката му се плъзна надолу към скрития бластер. Ръбът на бюрото му прикриваше движението от погледа на Миттраунуруодо. Дориана твърдо си припомни, че най-разумното развитие би било наистина да направи всичко възможно, за да заличи и последните следи от случилото се. Недовършените работи обикновено се оказваха фатални за всеки, който подобно на него водеше такъв двойствен живот. Освен това Сидиъс също щеше да настоява за това, още повече че Миттраунуруодо бе видял лицето му и бе чул името му.

А и след като Дориана бе спомогнал за кончината на толкова много хора на борда на „Изходящ полет“, едно последно убийство нямаше да има кой знае какво значение.

Миттраунуруодо все още очакваше отговора му, като го гледаше мълчаливо. Дориана сви пръсти около ръкохватката на бластера…

И се спря. Миттраунуруодо — този блестящ тактик. И даже още по-блестящ стратег. Този, който успя да се справи с бойните кораби на Търговската федерация, с ужасяващата флота на номадите пирати и дори с обединената сила на джедаите на „Изходящ полет“!

А Дориана бе тръгнал да го убива!? Тъкмо него!

— Какво чакате още? — настървено прекъсна мислите му Кав. — Той е в ръцете ви, на ваше разположение, сам и беззащитен! Застреляйте го!

Дориана се усмихна нервно. И в този миг цялото онова напрежение, което не му даваше мира още от ликвидирането на Първа ударна група, най-после се разсея и го освободи.

— Не ставайте глупав, вицелорд Кав — каза той. После измъкна бластера, приведе се напред и го постави на един празен стол между него и Миттраунуруодо. — По-скоро бих разбил на прах някой хилядолетен кристал, отколкото да убия някого като него.

Миттраунуруодо леко сведе глава и очите му леко проблеснаха.

— Значи наистина съм бил прав за вас — продума той.

— Така излиза — кимна Дориана. — Но пък и май доста рядко ви се случва да сгрешите за каквото и да е.

— Тогава нека тази бъде последната ви грешка! — извика рязко Кав, като удари страничната облегалка на престола си и от там се отвори незабележимо досега капаче. С плавно и чевръсто движение той измъкна от там друг ръчен бластер, насочи го към Миттраунуруодо и произведе изстрел.

Но зарядът така и не стигна до чиса. Вместо това той се удари във внезапно появилата се между тях прозрачна мараня на защитно поле и се отрази обратно върху тялото на Сив Кав.

Неймодианецът имаше време само колкото да опули очи, и след това се строполи безжизнен върху бюрото.

Чак тогава Дориана вдигна втрещения си поглед от тялото на Кав и разгледа сферичната мараня, която обграждаше бюрото. Веднага разпозна формата и цвета.

След това погледна към Миттраунуруодо през крайчеца на прозрачното поле.

— Това си беше доста значителен риск от ваша страна — отбеляза той, опитвайки се да запази хладнокръвието в гласа си.

— Ами, не съвсем — каза командирът. — Оказа се, че не е толкова трудно да свалим щитовия генератор на една от дроидеките, които ми предоставихте. Както ви казах още тогава, аз имам известен опит в превключването на полярността на подобни устройства — с тези думи той махна с ръка към неймодианеца. — А и беше още по-лесно да се предугади, че вицелорд Кав ще иска да си седне в своя престол зад бюрото си и по този начин да заеме мястото в центъра на собствената си смърт.

— Имах предвид риска, който поехте с мен самия — каза Дориана. — Това поле нямаше да ви защити от моя изстрел.

— Така е — съгласи се Миттраунуруодо. — Но исках да съм сигурен дали мога действително да ви се доверя.

Дориана сбърчи чело.

— Че защо?

В продължение на минута Миттраунуруодо не отговори нищо. След това се наведе напред и вдигна бластера, който Дориана бе оставил на стола.

— Вие и вашият господар Дарт Сидиъс ми казахте за някакви нашественици, които наричате отвъдни чужденци, събиращи сили в покрайнините на галактиката — каза той, прехвърляйки оръжието в ръцете си. — Досега срещали ли сте тези същества наистина?

— Доколкото знам, не — призна Дориана.

— Така си и мислех — каза Миттраунуруодо и сякаш внезапно лицето му се изопна, — но пък ние сме ги виждали.