Тимъти Зан - Изходящ полет

И се почуди дали изобщо някога щеше да му се удаде да види тези крайцери отново.

Кинман Дориана гледаше през илюминаторните прозорци на мостика, слушайки с половин ухо неспирните препирни между аристокра Чаформбинтрано, командир Миттраунуруодо и жената адмирал, когато пред очите му „Изходящ полет“ внезапно се стрелна в хиперпространството и се изгуби от поглед.

В първия миг той буквално зяпна от изненада… След това обаче в ъгълчетата на устата му бавно се настани лека усмивка. Значи това бе целял Миттраунуруодо е цялата тази безсмислена конфронтация. Беше се опитвал да отвлече вниманието на Чаформбинтрано, докато някои от хората му успеят да отмъкнат крайцерите изпод носа на аристокра.

И очевидно неговият собствен опит да размъти водите на чиските взаимоотношения през цялото време е бил част от намеренията на командира. Дали Миттраунуруодо бе предвидил какво ще стори Дориана? Или просто се бе възползвал от ситуацията на мига и я бе вплел по някакъв начин в собствените си планове? Което и от двете да бе вярно, командирът бе разиграл картите си майсторски.

— Ъъ, извинявам се… — обади се той и вдигна пръст. — Струва ми се, че спорът ви вече е безпредметен — той изчака, докато спечели вниманието и на тримата, и след това вдигна пръст нагоре към звездното небе. — Наградата ви току-що изчезна.

Пъстрото хиперпространство прелиташе покрай илюминаторите на крайцера, а „Изходящ полет“ навлизаше все по-дълбоко в непознатите територии. Лорана знаеше, че звездите бяха някъде там, но тъкмо сега съзнанието й бе твърде ангажирано, за да насочи мислите си към тях. Абсолютно цялата й бдителност бе съсредоточена върху системите на крайцер К–1 и с помощта на Силата тя успяваше едновременно да следи моментните показатели и да държи всички командни уреди в подходящото съотношение.

Беше трудна задача. Отвратително трудна задача.

В този миг смътно осъзна, че нещо до нея се е раздвижило.

— Лорана? — повика я Трасс и гласът му прозвуча някак си отдалечен и отвъден за напрегнатото й съзнание.

— Стигнахте ли до тях? — запита тя.

Това дребно разконцентриране й коства много. Още преди да довърши въпроса си, подхранващият механизъм на един от реакторите започна да се дави и да прегрява. Тя прехапа здраво долната си устна и е мъка успя да възстанови енергийния поток до нормалното му ниво.

— Съжалявам — каза Трасс. — Не успявам дори да намеря изход от този кораб. Всички пилони на турболифтовете са повече или по-малко блокирани. Може би, ако за малко ни изкарате от хиперпространството, ще мога да си намеря един вакуумиран костюм и така да се добера до ядрото.

— Не — каза Лорана. Думата най-вероятно прозвуча остро и недружелюбно, смътно осъзна тя, но точно сега не й достигаше концентрация за любезни приказки. — Хипердвигателят… не добре…

В действителност хипердвигателят наистина никак не бе добре. Вече бе започнал ужасно да прегрява и тя едвам удържаше системите да не дадат на късо и цялото нещо да излезе напълно от ръцете й. Ако сега го изключеше, бе твърде вероятно хипердвигателят повече да не успееше да се запали. А дори и да не го направеше, рано или късно, той щеше сам да излезе от строя.

От друга страна, с допълнителното ускорение, което бяха събрали при бягството си, до покрайнините на звездния куп сега им оставаха не повече от няколко часа път. Ако наред с управлението на кораба Лорана успееше да прибегне и до джедайските техники за навигация, тогава сигурно имаше шанс да ги преведе между гъсто струпаните звезди и да стигне до набелязаната от Трасс система, преди хипердвигателят да рухне окончателно.

— Разбирам — каза Трасс. — Ще се опитам да намеря отнякъде комуникационен канал, по който да се свържа с тях.

Той се запъти нанякъде и Лорана усети внезапен прилив на вина. Ако оцелелите все още бяха там, където ги бе помолила да останат, най-вероятно вече се чудеха къде се бави. А можеше дори да са стигнали до заключението, че е избягала и ги е изоставила.

В другия край на мостика започна да мига червена лампичка, която показваше, че алувиалните намотки се отлепваха. Със сбърчено от съсредоточаване лице Лорана се опита да поддържа с помощта на Силата работата на стотиците командни конзоли, докато в същото време се присегна с длан и предпазливо намести намотките. Само веднъж да успееха да стигнат до целта и да не й се налагаше да жонглира в съзнанието си с всички навигационни системи на кораба, щеше веднага заедно с Трасс да си пробие път до Улиър и останалите, за да им обясни всичко. А те щяха да проявят разбиране. Със сигурност щяха да проявят разбиране.