Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Присъстващите сведоха погледи.

— Отлично. Можете да вървите. А с вас, Рейлънд, бих желала да поговорим.

Тихо шепнейки, сътрудниците на Групата се заизнизваха през вратата. Дона се прозя.

— Май е по-добре — унесено каза тя.

Рейлънд се покашля.

— Мис Криири…

— Какво има?

— Съобщение за вас, мис Криири.

— Пак ли… — въздъхна тя и като се опря небрежно на рамото му, застана до телетайпа.

„Информация. Планиращият Криири пътува от Момбаса към Кейптаун. Информация. Личната ракета на Дона Криири е заредена и готова за полет. Информация. Лондонският симфоничен оркестър потвърждава получаването на инструкциите за откриването на сезона. Действия. Посочете изпълнителят на концерта на Бетовен за фортепиано и оркестър. Информация. Лунната колония «Алфа-6» има молба Дона Криири да присъства на празненствата по случай двадесет и петгодишнината от основаването на колонията. Информация…“.

— Рутинна информация — пак се прозина момичето. — Ще почака. Тук е ужасно мрачно, Стив. Имате ли си своя стая? Да отидем там.

Без да дочака отговора на Стив, тя го повлече след себе си.

Рейлънд дори не се учуди, че Дона толкова добре познава лабиринтите на Центъра. На това момиче като че ли малко неща бяха неизвестни.

Но събитията явно излизаха от контрол. Да дава заповеди на цялата изследователска Група. това не е нейна работа! На всички е известно, че в системата на Плана заповеди издава Машината, а всички хора, дори и дъщерята на Планиращия, трябва с максимална прилежност да изпълняват работата си. Само своята работа. Това е логиката на планирането, логиката на Плана.

Той объркан застана до вратата. Дона с интерес разглеждаше обстановката.

— Затворете вратата, моля ви — нетърпеливо каза тя. — Нали моите гълъби на Мира ме пазят добре.

Рейлънд продължаваше да стои като закован. Тя го погледна, разсмя се, разположи се на леглото в цял ръст и запали цигара. Гълъбите, изгонени от обичайното си място, кацнаха на желязната табла на леглото.

Рейлънд затвори вратата с разтуптяно сърце. После кимна към телетайпа.

— Не искате ли да се регистрирате?

— Машината сама ще ме намери — весело отговори Дона. — Вижте!

И наистина, още преди да завърши, затрака телетайпа.

„Информация. Планиращият Съвет моли Дона Криири да определи ежегодните Награди на Плана. Информация. Списание «Лайф» моли за разрешение да използва снимката на Дона Криири за корицата на специалния брой «Жена на годината». Информация…“

— Някой винаги ще направи услуга, като съобщи на Машината къде съм отишла — каза Дона, вече без усмивка. — Ако ли пък не… самата Машина винаги може да познае къде да ме намери.

Рейлънд си помисли, че тя се отнася с Машината като със стар приятел. Но не успя да развие тази мисъл, защото момичето изведнъж каза:

— Не си много добър, Стив, но си по-добър от останалите. Ще защитиш ли моят пространственик?

— Вашият?

Тя се засмя.

— Да, моят, защото го обичам. А всичко, което обичам, е мое. Това ми е принцип. — Тя се замисли и изведнъж стана сериозна. — Но още не съм решила как да се отнасям с теб.

Рейлънд почувства хлад.

— Аз имам задължения, мис Криири — каза той. — И възнамерявам да ги изпълнявам! Надявам се това да не означава неудобства за животното, но ако се наложи… Виждате ли това?

— Кое?

Рейлънд посочи нашийника.

— Искам да се избавя от него! И ако трябва заради това да изпотроша един милион рифоплъхове, окото ми няма да мигне!

Момичето лениво духна към него струйка дим.

— На полковник Готлинг разправяхте друго — отбеляза тя.

— От къде знаете какво съм му говорил?

— О, много неща зная. Защо не? Машината е вездесъща, а баща ми практически е част от нея. Освен това, тя ми харесва, а всичко, което ми харесва…

Тя грациозно повдигна рамене.

Рейлънд внимателно я погледна. Тя го дразни, поне това е ясно.

— Мис Криири, не одобрявам подобни забележки относно Машината — сдържано каза той. — Аз вярвам в Плана на Човека!

— Много мило от ваша страна — възхити се Дона.

— Дявол да ви вземе! — избухна Рейлънд, загубил търпение. — Стига сте ме правили на клоун! На Плана му трябва нереактивен двигател! Разбирате ли това, глупава фуста? А ако заради това пространственикът трябва да умре, той ще умре!

Момичето стана с лекота и плътно се приближи до Рейлънд. Няколко секунди спокойно и дружелюбно го разглежда, а след това неочаквано попита:

— Още ли обичаш Анжела?

Въпросът го завари неподготвен.