Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Тогава излезте! — поиска той.

Подът в клетката беше хлъзгав, покрит с воняща слуз. Част от нея беше кръв от пространственика, друга част — някакви полуразложени дребни същества, явно попаднали тук заедно с рифоплъха. Миризмата предизвикваше леко замайване и гадене, но Рейлънд стоически не обръщаше внимание. Щом дъщерята на Планиращия, свикнала на уханията на различни парфюми, може да издържи, то и той трябва да издържи!

Клекнала до съществото, момичето ласкаво галеше златистия мъх.

— Хвърли веригата — каза тя през рамо. — Плашиш я!

Отначало рифоплъхът трепереше и леко се дърпаше, но после се успокои. Дълъг черен език докосна бузата на Дона. Клетката се изпълни с басов звук, напомнящ доволното мъркане на голяма котка.

Отвън внезапно се разнесе някакъв шум и миг след това полковник Готлинг се втурна в шахтата, наклонил рогатата си глава настрани. Малките му очички яростно блестяха от дупките на черепообразното лице. След него подтичваха няколко сътрудници в червени униформи.

— Изчезвай от тука, глупако! — изрева полковникът и замахна с електрошоково устройство към Рейлънд.

Пространственикът престана да мърка и отново затрепери. Рейлънд успя бързо да се ориентира.

— Спрете! — извика той. — Ще го изплашите! Може да нападне мис Криири!

Но явно дъщерята на Планиращия не се нуждаеше от помощ. Тя се отпусна на колене в кървавата слуз до пространственика. Когато вдигна поглед от разбитата, покрита с кървави петна глава на съществото, очите й блестяха гневно.

— Полковник Готлинг! — гласът режеше като бръснач. — Трябва да поговоря с вас!

Полковникът беззвучно отвори уста и пак я затвори. Но нямаше намерение да отстъпва.

— Трябва да излезете от клетката, мис! Това животно е опасно! Вече няколко човека са контузени.

— А те какво са правили с нея, а? — попита с леден тон Дона, докато продължаваше невъзмутимо да успокоява пространственика. — Каква мръсотия! Незабавно въведете ред!

Тя стана и с жест заповяда на Рейлънд да излезе от клетката, след което го последва.

— Искам заседание на Групата — хладно съобщи Дона и затвори вратата на клетката. — И то веднага! През това време, Готлинг, вашите хора да почистят клетката. Ако намеря в някого електрошоково устройство, да знае, че сам ще изпита действието му.

Готлинг почервеня.

— Това не е вече мое задължение, мис Криири. Сега мистър Рейлънд се занимава с този проблем.

— А пък аз ви връщам на старото място. За мистър Рейлънд ще се намери друга работа.

— Но заповедта на Машината… — запротестира Стив.

— Ще се погрижа за Машината — спокойно отвърна Дона. — Ей, вие, там! Започвайте да чистите! И не забравяйте, че на пространственика са нужни неговите симбиоти, а те бързо умират…

— Аз… — опита се да заговори Рейлънд, но момичето го прекъсна с жест.

— Да вървим на събранието. Трябва да решим някои въпроси — сериозно произнесе тя.

Когато пристигнаха в „Зеленият триъгълник“, завариха цялата Група събрана.

Дона Криири ръководеше събранието. Майор Чатърджи бръщолевеше жизнерадостно, генерал Флаймър дръпна половин дузина речи за ползата от Груповата Атака, полковник Готлинг се изчервяваше от безсилна злоба, полковник Лескюри се опита да възрази… Но никой не успя да вземе връх над момичето.

— Ако това животно умре, повечето от вас ще го последват — с леден тон съобщи тя. — Трябва да ви кажа, че банките за органи страдат от липса на материал. — Аудиторията настръхна под пронизителният й поглед. — Някои от вас биха функционирали много добре като резервни органи. Ясна ли бях?

— Напълно! — смирено потвърди генерал Флаймър. — Обаче, мис Криири, целта на тази Група е…

— Замълчете за малко — ласкаво го прекъсна Дона. — Какво има?

— Чака ви съобщение на телетайпа, мис Криири — произнесе майор Чатърджи с най-голяма почтителност.

— Ще почака — в стаята се разнесе изумено шумолене, но тя не му обърна внимание. — От този момент за Групата отговаря мистър Рейлънд.

— Но, мис Криири — прошепна полковник Готлинг, — един Опасен не може…

— Може! — отряза дъщерята на Планиращия. — Добре. За да няма недоразумения, ще издам заповед.

Дона се приближи до телетайпа и спокойно натисна клавиша „ИЗТРИВАНЕ“. Нова въздишка мина през залата. Момичето започна да пише. След няколко секунди Машината върна отговор:

„Действия. Групата на генерал Флаймър да се подчинява на указанията на Дона Криири.“

— Още нещо да ви безпокои? — предизвикателно попита момичето.