Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Нереактивна тяга!

Тук, в това създание, се крие сила, която ще разруши Третият закон на Нютон, ще измени облика на Слънчевата система, ще разшири влиянието на Плана на Човека до безкрай. Отминавайки безполезните ледени планети-гиганти, Планът ще направи крачка към звездите…

Изведнъж Рейлънд разбра, че изобщо не му се иска Планът да достигне звездите. Полковник Лескюри говореше за свободата…

Свобода!

В системата на Плана нямаше място за нея.

Стив разтърси глава, опитвайки се да подреди мислите си.

Изведнъж някъде от горе се чу ехото на далечен гръм. Рейлънд подскочи, рифоплъха тревожно замяука. Тъмнината отгоре избледня, слънчев лъч попадна на стените, късчето синьо небе ставаше все по-голямо.

Отзад се чу шум от бягащи хора. сержантът се провикна:

— Мистър Рейлънд! Мистър Рейлънд! Излизайте от тук! Някакъв ненормален каца!

Стив скочи към клетката и започна забързано да отвинтва крепителните болтове, за да я премести настрани. Но през отвореният горен шлюз вече нахлуваше горещ въздух. Миниатюрна ракета кацна недалеч от клетката.

Ако беше някой по-мощен модел, тя би убила и Стив, и пространственика. Обаче едноместното корабче, конструирано за разходки и развлечения, се приземи спокойно, без да причини вреда на хората в шахтата, на петдесетина метра от клетката. От него лъхаше слаба топлина, но въпреки това вентилаторите на шахтата веднага вкараха изкуствено завихрен студен въздух, който моментално понижи температурата и обра остатъците от неприятен дим.

От корабчето се спусна стълбичка, човек в бял комбинезон леко скочи на бетонния под. Над пришълеца летяха в кръг две странно познати на Рейлънд сребристи птици.

— Спрете! — извика Стив, като осъзна какво става. — Не се приближавайте до клетката.

Новодошлият пропусна заповедта покрай ушите си. рейлънд скочи към него, хвана го за ръката, обърна го… и ахна от изненада. Сребристите гълъби свирепо обработваха с клюнове лицето и ръцете му.

— Долу ръцете! — гласът трепереше от възмущение, зелените очи хвърляха мълнии.

— Аз не…

Чак сега Рейлънд забеляза, че комбинезона не скрива признаците на пола. Момичето махна с ръка, за да отпъди птиците, и в същото време се освободи от хватката на Стивън.

— Може би все пак ще ми обясните какво става тук?

Рейлънд въздъхна тъжно.

— Ами… аз не знаех, че това сте вие. Какво правите тук?

— Какво правя тук ли? — гневно отговори дъщерята на Планиращия. — Не, не, вие ми кажете какво става тук! И защо измъчвате моя пространственик?

Момичето пронизваше с огнен поглед онемелия Рейлънд. В нейно лице трудно можеше да се познае красавицата от кръглата вана. Хлапашката невинност беше изчезнала, нямаше и помен от детското държание.

Стив отново въздъхна. дъщеря на Планиращия или не, но определено му пречеше. Единственият способ да се избави от железния обръч около шията си мирно лежеше в клетката.

— Вървете си, мис Криири — рязко каза той. — Пространственикът умира и не бива да го безпокоите.

— Какво-о???

Гълъбите на Мира тревожно се обадиха.

— Не бива да ходите там — упорито повтори Рейлънд. — Моля ви, вървете си!

Без да отговори, Дона се обърна и се приближи до клетката.

— Не бой се, малката ми — прошепна тя на златистото същество. — Твоята Дона е тук.

Пространственикът вдигна глава и я погледна с големите си блестящи очи.

— Мис Криири! — недоволно каза Рейлънд. — Помолих ви да си вървите!

Момичето дори не се обърна.

— Добричката ми, добричката ми — ласкаво повтаряше тя. — Къде е тая гадна врата?

Рейлънд се разсърди не на шега.

— Там не може! — извика той и я хвана за ръката. Със същият успех можеше да се опита да улови опашката на някой тигър. Тя го удари с другата ръка по лицето толкова бързо, че той не успя да реагира. Докато идваше на себе си, Дона намери резето и влезе в клетката.

Пространственикът скимтейки запълзя срещу нея, превивайки се като тюлен.

Рейлънд разбра в колко трудна ситуация е попаднал. Ако нещо се случи с момичето, отговорността ще трябва да поеме той. Готлинг ще се погрижи за това. И тогава — край на мечтите за свобода! Или още по-вероятно — сбогом, глава!

Като се проклинаше злобно, той улови някакво тежко парче от верига. По повърхността й имаше характерни петна, които ясно говореха за предишното й предназначение. Гълъбите на Мира пискаха разтревожени и кръжаха над главата му.

— Спри! — заповяда Дона. — Спри, или ще пусна птиците!