Януш Зайдел - Цилиндърът на ван Троф

Сега на Земята живее съвсем нова, непозната за вас разновидност човешки същества. Тя е изродена форма на вида хомо сапиенс, която след няколко поколения трябва да изчезне от лицето на планетата. Възникнала е в резултат на някой погрешни действия и решения на нашите прадеди. За тяхно оправдание трябва да кажем, че са имали най-добри намерения и са действували с цел да бъдат избягнати демографската катастрофа и гладът. Израждането, което споменах, се изразява главно в сферата на психиката и интелигентността на сегашните жители на Земята. Единственото, което ни остава, е да чакаме. Нашите прадеди са направили всичко възможно, за да не оставят онези нещастници на произвола на съдбата. Преди да напуснат Земята и да се скрият тук, те са създали условия, задоволяващи основните жизнени потребности на оставащите там хора. Вече е било невъзможно обаче да се спре процесът на израждане — или поне не е било по силите на тогавашните специалисти. Така че единственият начин да се спаси човешкият род е било изолирането и съхраняването на генетично чист човешки материал, без проявите на регресивните белези на множеството. Ние сме наследници на този селекциониран клон на вида. Вие също, защото произхождате от периода преди тези критични начинания. Вие принадлежите към нас и представлявате ценен човешки материал за заселването на бъдещата нова Земя. Затова нямате право да се излагате на смъртна опасност — а само такава перспектива съществува в настоящия момент, пред вашето мечтано завръщане на Земята. Повярвайте в нашите знания, не се опитвайте да постъпвате против нашите указания. Готови сме да ви накараме да се откажете от всякакви опити за неподчинение в името на вашето собствено, добро.“

Старецът престана да чете и скри навитото руло в дрехата си. Гледаше ни с мътен поглед, а ние дълго мълчахме, преценявайки всяко изречение от чутото изложение. Трябваше да се признае, че то бе съставено с дипломатическа предпазливост, не съдържаше нито една излишна дума, ала не внасяше много нова информация относно най-силно интересуващия ни въпрос. А и последното изречение от изявлението, съчетано с присъствието на четирима въоръжени пазачи, най-вероятно имаше за цел да покаже силата и решимостта на съвета.

Пръв взе думата Командора.

— Благодарим за разясненията — започна той, — макар че те не изчерпват всички интересуващи ни проблеми. Но ние разбираме, че съществуват обстоятелства, поради които не можете да ни информирате по-подробно в настоящия момент. Разбираме също и високо оценяваме вашата грижа за нашето добро и ще вземем пред вид необходимостта да се подчиняваме на всички решения на съвета. Съгласни сме да останем тук за неопределено време. По-късно, когато се запознаем по-отблизо с причините за сегашното положение, ще основаваме постъпките си единствено на своето съзнателно и рационално убеждение. Дотогава обаче ще разчитаме на вашите знания и опит.

Командора се поклони с достойнство, а старецът му кимна в отговор. Гледах целия този дипломатически ритуал и едва се сдържах да не избухна в смях. Старецът повлече крака към решетката, която се затвори зад него.

Командора направи смешно горделива гримаса.

— Ама добре му го рекох, а?

— Шедьовър на дипломацията! Съвършен продукт на макиавелизма! — хвалехме го ние.

— Любопитно ми е какво ще каже съветът, след като анализира речта ми дума по дума…

— Мислиш, че е записал всичко ли? — попитах.

— Видях, че на врата му, под дрехата, имаше микрофон.

— Чудесно го каза, Командоре: за неопределено време. Може да значи утре, а може би — седмица…

— Той също не каза нищо конкретно, защо пък аз трябваше да се изразявам еднозначно! Впрочем това старче беше просто фигурант, манекен… А изглежда, че тук старците са смятани за авторитети. Но не мисля, че на тях се крепи този странен свят.

Когато всички си тръгнаха, хванах Командора за лакътя и го заведох в моята стая. Показах му бележката, която бях получил от конспиратора. Той я прочете внимателно няколко пъти, сякаш сравняваше написаното с онова, което бяхме чули преди малко.

— Да… — измърмори той и ми върна листчето. — Май че нашите потомци, тоест техните прадеди, са забъркали хубава каша… Започнали са да се ровят в хромозомите на ближните си и се е получило нещо лошо. Само че не се знае колко е истината, колко — невежеството и колко — съзнателната лъжа във всичко това, което ни разправят…

Реших, че е дошъл подходящият момент. Сега, когато привидно се подчинихме на властта на съвета, бихме могли да опитаме… Защото, доколкото познавах нашия командор, бях сигурен, че това подчинение е само привидно.