— Не е така, както си мислиш! — Дребния енергично се отдръпна от стената. Физиономията му беше ужасно глупава. Започнах да изпитвам съчувствие към него. Явно беше, че се гърчи в рамките на наложените му ограничения и се страхува да не прекрачи, макар и с една думичка, поверените му пълномощия.
— Чакайте — намесих се аз, — не измъчвайте… как се казваш?
— Нассо — отвърна той тихо и ме погледна като че ли с капчица благодарност, ако добре разчетох беглата гримаса на лицето му.
— Ето какво, слушай ме внимателно, Нассо. Иди при СЕК или както се нарича там това ваше командуване, а ако искаш — при твоя шеф и му предай, че ние няма да приемем никакви условия, докато някой подробно и разумно не ни обясни какво става на Земята и тук. Ние все още се смятйие за екипаж на „Хелиос“, съгласно задължителната за нас номенклатура Командора е все още наш командир и ние нямаме намерение да се подчиняваме на когото и да било, докато не доведем пътешествието си до набелязаната цел. Ако имате нещо против престоя ни тук, ще отлетим с ракетите на „Хелиос“, ще преминем на околоземна орбита и ще се преструваме, че никога не сме били тук.
— Съветът на експертите сигурно няма да се съгласи… Но аз ще предам всичко на шефа си. Доколкото знам, по-рано…
— А, значи, ние не сме първите, които са изпаднали в подобно положение? — прекъсна го Командора.
— Имало е някакви… но отдавна, аз още не съм бил роден. Не знам какво е станало с тях, но съм чувал, че са били тук. Откакто сме се заселили на Луната, а в същност и от доста преди това, са били спрени всички космически експедиции… Само вие, поради закъснението ви… Добре, ще направя това, което желаете. Ще отида и ще предам на съвета вашите искания.
— Още нещо — спря го Бен. — Би ли могъл да ни обясниш какво означава онази решетка през коридора, на две крачки от нашите помещения?
— Ах, значи, вече сте я забелязали? Ами какво… И тя е поставена по нареждане на СЕК. Те смятат, че не трябва да се отдалечавате нататък, докато не се установи вашият modus vivendi. Умолявам ви, за ваше добро, не се опитвайте…
Той се измъкна заднишком, а щом излезе в коридора, се затича с всичка сила.
— Не е зле да погледнем как се отваря тази решетка — предложи Паво.
— Няма нужда. Имам горелка.
Избухнахме в къс, приглушен смях. Ето, в тези думи беше целият наш командир. Можеше само с две думи да изрази отношението си към всеки проблем. Почти без да говори, казваше всичко. Следователно той също не възнамеряваше нито да се подчинява, нито да капитулира.
— Жалък плъх — отсъди Паво, като надникна през вратата.
— Просто уплашено чиновниче — вдигна пренебрежително рамене Командора. — Мисля, че успяхме малко да го поуплашим. Добре стана. Трябва да се боят от нас.
Разотидохме се. Бен дойде с мен в стаята ми.
— Какво мислиш за всичко това? — попита той, след като затвори вратата. — Дали те наистина са избягали от Земята? А може би са ги изхвърлили, заточили са ги?
— Като му дойде времето, ще разберем. Но така или иначе аз не смятам да стоя дълго тук.
— Какви са плановете ти?
— Горивото на нашите ракети е достатъчно за старт.
— Преди това обаче трябва да се измъкнеш от подземията.
— Надявам се, че ще мога. Те ни подценяват и не бива предварително да им издаваме с какви възможности разполагаме.
— Не забравяй, че сме под повърхността и дявол знае колко далече от мястото, където кацнахме. А освен това те ни взеха скафандрите.
— Чуй ме, Бен. Аз трябва да отлетя на Земята — подчертах. — Трябва, защото иначе всичко си губи смисъла.
— Всичко е безсмислено, и то много отдавна. Може би още от времето на старта ни в това налудничаво пътешествие, преди двеста години… Аз също нямам намерение да оставам. Най-напред обаче трябва да се поогледаме наоколо. Имам горелка…
— Май че всеки от нас е взел със себе си по нещо такова…
— Учудваш ли се? Сам знаеш колко тъпо е да се окажеш с голи ръце в една съвършено нова обстановка…
— Учудва ме по-скоро това, че не провериха дори и дискретно багажа ни. Или имат прекалено много доверие в нас, или… прекалено слабо въображение.
— Опасявам се, че причината е другаде: те са убедени, че с прости средства малко можем да постигнем. За всеки случай обаче скрий добре своята горелка или каквото имаш там…
— Бластер. Вече го скрих.
— Чудесно. Значи, кога тръгваме?
— Да изчакаме малко. Ще ни е нужна пълна информация. При това трябва и да се разберем с Командора.
Решетката прилепваше идеално до стената и пода на коридора. Вероятно се отваряше, като се спусне надолу дъното на улея в пода под нея, ала отвън не се виждаше никакво съоръжение, което да го задвижва. Огледах я внимателно с нескрит интерес, въпреки че отвъд нея от време на време се навъртаха разни типове.
Читать дальше