Артър Порджис - Саймън Флег и Дяволът

— Великата теорема на Ферма. Математическа истина, която Ферма, френски математик от седемнайсети век, уж доказал. Но неговото доказателство не било записано и никой не знае вярна ли е теоремата, или не. — Когато Саймън видя мутрата на Дявола, устните му се изпънаха. — Хайде, започвайте.

— Математика! — възкликни ужасен Рогатият. — Да не си мислите, че съм имал време за такива неща? Минал съм тривиум и квадривиум 1 1 Комплекси от науки, изучавани в средновековните училища. , но чак пък алгебра… Кажете — допълни Дяволът възмутен — честно ли е да задавате такъв въпрос точно на мен?

— Въпросът ми е съвсем простичък. Става дума за цели положителни числа.

— А какво е това положително число? — развълнува се Дяволът. — И защо в добавка трябва да е цяло?

— Да бъдем по-точни — продължи Саймън, пропускайки въпросите покрай ушите си. — Теоремата на Ферма твърди, че за всяко положително цяло число n, по-голямо от 2, уравнението x^n + y^n = z^n няма решение в целите положителни числа.

— И какво значи това?

— Ама нали вие трябваше да отговорите!

— А кой ще бъде арбитър — вие ли?

— Не — благосклонно отвърна Саймън. — Не се смятам за достатъчно компетентен, макар да си блъскам главата вече няколко години. Ако донесете отговора, ще го представим в солидно математическо списание. Няма място за усукване — проблемът очевидно е решим: теоремата или е вярна, или не. И моля без никакви фокуси с многозначна логика. За двайсет и четири часа намерете отговора и докажете, че е правилен. В края на краищата за едно денонощие човек… извинявайте, дух… с вашите възможности може да понаучи доста от математиката.

— Помня колко нанагорно ми идваше с Евклид, когато го изучавах в Кембридж — тъжно отбеляза Дяволът. — Доказателствата ми никога не бяха верни, а уж истината си беше на повърхността, достатъчно е да погледнеш чертежа. — Стисна зъби. — Но ще се справя. И по-трудни задачки съм решавал, господин Саймън. Веднъж например отлетях на далечна звезда и донесох оттам един литър неутроний само за…

— Знам, знам. Вие сте майстор на подобни фокуси.

— Ега ти фокусите! — сърдито измърмори Дяволът. — Имах гигантски технически проблеми. Но да не ровим миналото. Отивам в библиотеката и утре по същото време…

— А, не! — твърдо го прекъсна Саймън. — Договора подписахме преди половин час. Трябва да се върнете след двайсет и три часа и половина. Не, не ви натирям — иронично допълни той. — Да изпием чаша вино, да ви запозная с жена ми.

— По време на работа не пия и не се запознавам с чужди жени.

И изчезна.

В този миг влезе жената на Саймън.

— Пак си подслушвала зад вратата! — упрекна я той.

— Разбира се. И искам да знам, скъпи, дали този въпрос е наистина труден. Защото ако не е… Страх ме е, Саймън!

— Бъди спокойна, въпросът е труден — отвърна невъзмутимо Саймън. — Виж сега — продължи той с тон на лектор, — всеки лесно ще намери две цели числа, сумата от квадратите на които дават квадрата на трето число. Например 3^2 + 4^2 = 5^2, тоест просто 9 + 16 = 25. Ясно ли е?

— Ъхъ.

Тя пооправи вратовръзката на мъжа си.

— Но никой още не може да намери два куба, които при сумиране да дават също куб на число. Нито пък за по-висока степен. Е, може да няма. Но никой не го е доказал! Сега разбра ли?

— Разбира се. — Жената на Саймън винаги разбираше и най-трудните математически главоблъсканици. — Ще отида да направя кафе.

Четири часа по-късно те слушаха третата симфония на Брамс, когато Дяволът се яви отново.

— Изучих вече основите на алгебрата, планиметрията и тригонометрията! — обяви той тържествено.

— Бързо работите — похвали го Саймън. — Сега вече съм сигурен, че за вас не представляват никакъв проблем сферичната, аналитичната, проективната, дискриптивната и неевклидовата геометрия.

— Ама толкова ли са много? — изстена Дяволът с отпаднал глас.

— О, това не е всичко! — Саймън имаше вид на човек, който прави тържествено съобщение. — Неевклидовата ще ви хареса. Там няма нужда да се оправяте с чертежи. Пък и без това не се разбирате с Евклид…

Дяволът въздъхна, избледня като стара филмова лента и изчезна. Жената на Саймън започна да се киска.

— Скъпи, мисля, че ще спечелиш!

— Шшт, последно действие! Великолепно.

След още шест часа в стаята припламна, появи се облаче дим и Дяволът отново цъфна. Имаше черни кръгове под очите.

— Минах всички ония геометрии — рече той с мрачно задоволство. — Сега ще ми е по-лесно. Вече съм готов да се захвана с вашата малка главоблъсканица.