Майкъл Конъли - Град от кости

Бош забеляза, че докато двамата, които наистина правеха сандвичи, са с дънки и тениски, мъжът в средата е с памучни панталони и риза. От задния джоб на панталоните му се подаваше бележник. Дълъг и тънък, от типа, използван от репортери.

Бош провря главата си през вратата и се огледа. На една полица непосредствено до вратата беше сложено навито на руло спортно яке. Той го грабна и се измъкна навън. В джобовете намери прескарта със снимката на разпитвача, издадена от полицейското управление на Лос Анжелис. Виктор Фризби от „Ню Таймс“.

Като държеше якето така, че да не се вижда от минибуса, Бош потропа на вратата и когато тримата мъже се обърнаха към него, даде знак на Фризби да се приближи. Журналистът се обърна и се наведе към него.

— Да. Какво има?

Бош го сграбчи за престилката и го дръпна навън. Фризби успя да скочи на крака, но трябваше да направи няколко крачки по инерция, за да не падне. Когато се обърна, за да протестира, Бош го плесна в гърдите с навитото яке.

Двама от охраняващите полицаи изхвърляха хартиените си чинии в едно кошче наблизо и Бош им махна да дойдат.

— Заведете го до огражденията. Ако пак се опита да мине отсам, го арестувайте.

Полицаите хванаха Фризби за ръцете и го помъкнаха по улицата към огражденията. Репортерът, с почервеняло като кутия от кока-кола лице, започна да протестира, но нямаше друг избор освен да изтърпи пълното си унижение пред колегите си. Бош извади прескартата от задния си джоб, изхвърли я в кошчето за боклук, после се върна на мястото си в опашката до Брашър.

— За какво беше цялата тази дандания? — попита тя.

— Нарушение на хигиенните правила. Не си беше измил ръцете.

Брашър започна да се смее.

— Сериозно говоря. За мен законът си е закон.

— Божичко, надявам се да се докопам до сандвич преди да си забелязал някоя хлебарка и да си спрял даването на храна.

— Не се притеснявай. Мисля, че току-що разкарах хлебарката.

Десет минути по-късно, след като Бош изнесе лекция на другите обслужващи в минибуса за вредите от вмъкването на хора от медиите на мястото на престъплението, двамата с Брашър седнаха да си изядат сандвичите на специално поставените за това дървени масички. Там беше и Едгар, заедно с Кол и един човек от екипа на копачите. Бош представи Брашър на хората, които не я познаваха, като отбеляза, че именно тя е поела първото обаждане по случая и му е помогнала предишната вечер.

— Къде е шефката? — попита Бош.

— О, тя вече хапна — отвърна Кол. — Мисля, че се качи горе, за да запише интервю със себе си или нещо подобно.

— Ще си взема още един — каза Едгар, стана и тръгна към буса.

Бош захапа сандвича с бекон и салата и се отдаде на насладата от вкуса му. Умираше от глад и намеренията му бяха единствено да яде и да си почине малко, докато работата е прекъсната, но Кол прояви желание да му изложи първоначалните си изводи от разкопките.

След като успя някак си да преглътне, Бош я помоли да изчакат връщането на партньора му. Поговориха в общ план за състоянието, в което са намерени костите, и за убеждението на Кол, че плиткият гроб е позволил на животни да ги разравят и разпръсват — вероятно в течение на години.

— Няма да открием всичките — каза тя. — Скоро ще стигнем до точката, когато хвърлените усилия и време няма да си струват резултата.

Едгар се върна с порция печено пиле. Бош кимна на Кол и тя погледна записките в бележника си и започна:

— Нещата, на които искам да обърнете внимание, са дълбочината на гроба и разположението на терена. Мисля, че това е важно и ще играе роля при определяне самоличността на детето и това какво му се е случило. — Момче ли е? — попита Бош.

— Доколкото може да се съди по размерите на ханша и ластика на бельото. — Тя поясни, че гуменият ластик е единственият остатък от иначе напълно изгнилото бельо, което момчето е носело, когато е било заровено. Газовете от разлагащото се тяло бяха довели до разрушаването на тъканта, но ластикът се беше запазил и изглеждал от вид и стил, носен от мъжкия пол.

— Добре — каза Бош. — Спомена нещо за дълбочината на гроба?

— Да. По намереното от бедрените кости и долната част на гръбначния стълб смятаме, че тази част от скелета не е била измествана, когато е намерен. Изводът въз основа на това е, че дълбочината на гроба е била между двайсет и трийсет сантиметра. Толкова плитък гроб говори за паника, бързане и липса на предварително планиране. Но — тя вдигна пръст — същото основание — местоположението — отдалечено и труднодостъпно, говори за противното. То показва внимателно планиране. Тоест има противоречие. Трупът просто е бил покрит с елхови клонки и нахвърляна земя. Знам, че това което казвам, може и да не ви е точно от помощ за залавянето на убиеца, но искам да знаете мнението ми. Тук има противоречие.