Пиндар - Първа Питийска ода

О, златна лира… Дял еднакъв
на Аполона и на синекоси Музи —
когато те чуят, всичките певици
на знака ти се подчиняват
и почва празникът.
Щом звънне твоят глас
и се чуват тактовете първи
на твоята мелодия — и те повеждат
песента на хора.
О, ти угасваш островърхата светкавица,
на вечен огън вечната проява.
И спи орелът,
цар на птиците,
върху скиптъра на Зевс,
отпуснал бързите криле
от двете си страни.
И ти покриваш остроклюната
глава със този тъмен облак,
ключалка нежна за клепачите му,
а той повдига — както спи —
и спуска гъвкавите си криле,
обзет от ритъма на твоя повей.
Дори насилникът Арес 1 1 Арес — у римляните Марс, син на Зевс и Хера, бог на войната и воинските доблести. оставил е
островърхото си копие —
и сън дълбок услажда му сърцето.
О, златна лира, звуците ти очароват
душите и на боговете
ведно с изкуството
на сина на Лето 2 2 Лето — дъщеря на титана Койос и Феба, жена на Зевс преди Хера, майка на Аполон и Артемида. Името й се транскрибира още Лато (у римляните Латона). — и на снажните Музи.
Тези, които Зевс не обикна,
треперят, щом чуят
силния глас на Пиеридите 3 3 Пиеридите — музите, обитателки на Пиерия, област в югозападната част на Балканския полуостров, родината на Орфей, любимото местопребиваване на музите. ,
който се носи вред по земята
и над морето прастаро.
Този дори, що лежи в ужасния Тартар,
врагът на боговете, стоглавия Тифон 4 4 Тифон — стоглаво чудовище, гигант, син на Тартара и Гея, победен от Зевс. ,
него го беше отхранила някога
чутната пещера във Киликия 5 5 Киликия — област в югозападната част на Мала Азия по южните склонове на Тавърския хребет, между Памфилия на запад и Сирия на изток. ,
а му тежат сега
на косматата гръд
скалите на Куме 6 6 Куме — крайморски град в областта Кампания на Апенинския полуостров при нос Мизен. ,
които с гърдите си
спират морето в Сицилия.
И небесната колона,
увенчаната с облаци Етна,
кърмачка
на снегове вечни.
От глъбините й бълват пречисти
извори — огън ужасен.
Денем разливат реки нажежени
пушеци, а през нощта
пламък убийствен изригва
от глъбините и хвърля в морето
блокове едри със трясък и гръм.
Оня прочут дракон праща
тези ужасни реки — огън чист
от дома на Хефеста 7 7 Хефест — на латински Вулкан, син на Зевс и Хера, бог на огъня и ковашкото майсторство. .
Страшно е да го видиш — това чудовище.
Страшно е и да слушаш
да разказват за него.
То си лежи оковано
под върховете на Етна,
покрити със черни листа
в подножието,
със гръб, цял изранен
от бодливото ложе,
на което лежи.
О, Зевсе, всемогъщи,
дано да можем да спечелим
твойта обич. Ти, който владееш
тая планина
и плодородното чело
на таз земя,
съседния град — името му
прослави чутния му жител Хиерон,
когото глашатаят на Питийските игри
високо обяви за победител
в надбягването с колесници.
Тъй — най-голямата радост за мъжете,
които плуват, е попътен вятър,
добър предвестник за щастливото завръщане.
И затова след тая днешна слава
ний вярваме, че тоя град ще стане
по-славен със победите на неговите
коне — и още по-прочут
със мелодичните си тържества.
О, Аполоне, ти царуваш
над Делос и обичаш
тоз извор Касталийски на Парнас.
Благоволи и приеми молбите ни
за таз земя, родна изобилна
на благородни, хубави мъже.

О, боговете дават на хората
всичките качества —
мъдрост и сила, и красноречие.
И затова тъй желая аз да възхваля
онзи мъж победител
и се надявам, не ще изпусна
медното копие на мойта похвала,
както на някои то се изплъзва —
а ще го хвърля далече-далече,
мойте съперници ще победя.
Дано завинаги времето
да даде на Хиерон слава, пари
и облекчение на мъките му!
В колко сражения той оцеля!
Смел е по дух и боговете
винаги милостиво го пазят.
Той придоби такава слава,
никой грък не я е имал до днес —
тя е венец върху богатството.
И той, подобен на Филоктет,
влезе в бой смело — и горделивият
иска да стане негов приятел.
Казват, синът на Пеант — от Лемнос 8 8 Лемнос — вулканически остров в северната част на Егейско море, считан за главно местопребиваване на Хефест. ,
с лък и стрела, но измъчван от рана,
бил тук доведен от славни герои
богоподобни, за да разруши
града на Приама, да сложи край
на всички мъки на данайците.
Бе той със болно тяло,
но от съдбата поддържан.
Така и на Хиерон богът поправител
да даде да достигне в бъдното време
каквото лелее.