Пиндар - Дванадесета Питийска ода

Зова те, град блестящ,
град, най-красив от всички смъртни градове,
седалище на Персефона,
полегнал върху бреговете — тучни пасбища
върху здравия хълм Акграгант.
О ти, владетелю,
благоволението свое покажи:
ведно със богове и хора
ти приеми венеца,
който сина ти Мидас славния
ти носи от делфийските игри,
където цяла Гърция надви
във състезание на флейта.
Това изкуство в стари времена
откри богинята Атина.
Тогава вплела тя във тъжна песен
зловещите и страшни жалби на жестоките Горгони,
които плачели — те и косите им, змии ужасни, —
защото бе убил Персей 1 1 Персей — син на Зевс и Даная, убил медузата, спасител и мъж на Андромеда. една от тях;
отрязал той главата й
и я отнесъл на народа в Серифос,
ведно със нея и съдбата му занесъл.
Защото, след като почерни
рода на Форкас — страшните горгони,
Персей, за когото казваме, че се родил
от златен дъжд божествен, оплодил
Даная, неговата майка,
на царя на Серифос отмъстил —
показал му главата на Медуза
и тъй го вкаменил,
защото царят бил държал във плен
и в брак насилствено майка му Даная.

Когато девата Атина
любимеца Персей спасила
от страшните Горгони, тя изплела
от флейтата мелодия и сложна, и красива,
напомняща за плачещата песен звучна
на Евриала 2 2 Евриала — една от трите горгони, чудовище на подземното царство. ,
сестрата на Медуза,
която пеела със треперещи устни
от мъка.
И след като изобретила флейтата,
на смъртните човеци тя подарила,
а пък мелодията е нарекла „многоглава“
заради змийските глави —
за състезанията на народите
най-славен спомен. И наистина
мелодията преминава
през тънките пластинки мед
и през тръстиките,
които раснат край красивия Кефисос
в свещената градина
на Грациите —
там флейти водят танца там.

О, ако има щастие за хората,
то никога не се явява
без мъка и усилие.
Днес може би — най-неочаквано —
ревнив бог някой да го разруши.
Съдбата си не можеш да избегнеш,
но иде ден и нашата надежда ще излъже той,
и друго ще даде, не което чакаме,
а чаканото ще отнеме.