Алеко Константинов - Честита Нова година

— Не, благодаря.

Оттегли се служителят. (Ох-х! Слава богу)… и след една минута ми поднесе една паничка, вътре картичка с „Честита Нова година. От келнерите на кафене България!“ Благодарим! Аз почнах уж разсеяно да напипвам един след друг всичките си джобове, дано, рекох, се е завряло негде някое левче… Няма! Хеле, за мое щастие, зададе се една компания приятели, насядаха около моята маса и един от тях, новопроизведен майор, почна да черпи за производството. Нейсе! В гюрултията, с приятелите заедно изкачих се от кафенето, ама като излизах струваше ми се, че някой върви след мене и иска да ме хване за палтото. Едва-що излязохме на улицата, един пощальон ми подава писмо със закъсняла дата; види се, нарочно е забавено, за да ми се поднесе с „Честита Нова година“. Казах на пощальона, че приемам поздравления не на улицата, а дома си, и се отървах лесно и както виждате, с благовиден предлог…

Отворих писмото… Я ми кажете вие, обикновени смъртни, получавали ли сте някой път такива писма, като следующето:

Многоуважаеми г-н А. Константинов,

Това скромно писмо е от уважающия и почитающия Ви Ваш любим Ганю Сомов , върху плещите на когото въздигнахте тъй талантливо създадения от вас герой Бай Ганю Балкански , славата на когото, заедно с неговата и Вашата, се прочу, прослави и прогърмя по всички градове, паланки, колиби, мандри, воденици и въобще навсякъде. Между това истинският, живият Бай Ганю Балкански сега засега се намира в твърде окаяно материално състояние и се свива от сиромашия и немотия тогава, когато се разправя и весело приказва за неговите нескончаеми дълги пътешествия заедно с препасаното на кръста розово масло, по Америка и из Европа, и за още по-нескончаемите смехории, които той произвожда в разказите Ви. Авторите обичат героите си, особено пък ако те са живи. Следователно, аз ще се надея, уважаеми г-н Константинов, въз основа на тази обич, че Вий няма да изпуснете случая срещу наступающите Рождествени празници да се смислите за живия Ваш Бай Ганю, чист православен християнин, и да го подарите с нещо, изпратено например с един пощенски бон, с което, след като си види масрафа за Коледа, да може заедно с другите почитатели на създадения от Вас Бай Ганю да пие за славата и величието на автора му. Амин!

Прочее, ще се надея на милосърдието Ви. Адресът ми е Ганю Сомов, Казанлък .

(Подписът „Ганю Сомов“ беше написан с едва разчленяеми йероглифи, а писмото чисто с друга ръка.)

Прочетох това писмо и ми домъчня. Съжалих господина Сомова, но не бях в състояние да му помогна. Кое ли даскалче, кое ли чиновниче се е подиграло с него. Аз на негово място би хванал туй чиновниче или туй даскалче за ухото и би му казал: „А бе, кюлхане 2 2 кюлхане — никакъв, долен човек (тур.) , защо се подиграваш с фукарията 3 3 фукария — беднотия (тур.) .“

Господин редакторе, честита Нова година!

София, 2 януари, 1895 г.

Алеко Константинов

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

В. „Знаме“, г. I, бр. 30 от 5.01.1895 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3707]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00

Noblesse oblige! — благородството задължава, има свои изисквания и задължения (фр.)

кюлхане — никакъв, долен човек (тур.)

фукария — беднотия (тур.)