Ралф Питърс - Изменникът

— Стига, Ем. Искаш поверителна информация? От мен? Не ти дължа нищо и не съм свикнал да нарушавам правилата.

— В течение съм на всичко. За бога, Джон, аз имам сведения за програми, за които ти дори не подозираш. Оръжейната ни индустрия има.

— А, не. Повикай си някой от твоите задници с четири звезди. Както и да е, моята част не е Франция. Вече не се занимавам с разузнаване. Просто се опитвам да направя така, че да продължим да имаме армия, след като вие сте си взели паричките.

— Само ми кажи какво се говори из Управлението.

Тогава разбрах накъде бие. Или си мислех, че съм разбрал.

— Страхотно, а, Ем? Тази лаборатория ви конкурираше, нали? Френското самолетостроене? — Изсмях се. — Вие сами сте я хвърлили във въздуха? Или просто сте извадили късмет?

Ем не реагира, както очаквах. Приближи съсипаното си от годините лице към мен и за момент си помислих, че животът му може и да не се състоеше само от успехи и повишения.

— Моля те, Джон. Трябва да ми кажеш. По-важно е, отколкото си мислиш. Много щекотлив въпрос. Можеш ли да предположиш кой го е направил?

Отговорът ми беше не. Гледах репортажа по Си Ен Ен, четох „Поуст“ сутринта и бях прегледал „Ърли Бърд“. Бомба изравнява със земята силно защитен изследователски център край Тулуза. Някъде към 10 предобед, така че максимален брой от работещите да са там. Стотици мъртви, включително няколко важни клечки. Дива история, гарнирана с доста кръв. Но не бях чел никаква поверителна информация по случая.

— Запознат съм само с клюките — му казах. — Информация направо от извора. Същото, което чуваш и от медиите. Алжирци. Глупаците от разузнаването. Отмъщението на Аллах. Жабарите си имат пълна колекция заподозрени. „Империята отвръща на удара“.

Ем приключи с уискито и направи знак към бара.

— Искаш ли още една бира?

Поклатих глава. Грешеше, ако си мислеше, че ще се натряскаме заедно.

— Дръж ме в течение. Каквото и да чуеш. Моля те, Джон? По-важно е, отколкото мога да ти кажа в момента.

— Не съм си мислел, че французите са ви толкова сериозна конкуренция.

— Те и не са. Дори не могат да изпълнят чертежите, които крадат. Цялата страна е една музейна сбирка.

— Тогава защо се интересуваш от тях?

— Не става дума за конкуренция.

— А за какво тогава?

— Не мога да ти кажа. — По лицето му премина мрачна тръпка. — А и не ти трябва да знаеш. — Затърси портфейла си. От усилието по челото му изби пот. Подаде ми визитката си:

— Вземи я. Телефонът го няма в указателя. Обади ми се.

— Ем, току-що ти спря да се отнасяш с един стар приятел като с лайно и започна да го имаш за тъпо лайно. Защо да ти помагам? За това или за каквото и да било друго. Така, че после „Макон-Болт“ да измъкне още двайсет или трийсет милиарда от данъкоплатците? Не си падам по вашингтонските интриги. И ти нямам доверие.

Барманът отново се появи. Ем се усмихна.

— Наистина ми беше приятно да те видя. Също като в доброто старо време. Винаги си притежавал тази черта в характера. На кръстоносец. — Можеше и да продължи: което е причината все още да си само подполковник.

— Добре — казах. — Аз съм наред. Само за да спре да ме гризе любопитството. Какво те доведе на погребението на Фарнсуърт? Мислех, че се целиш много над генерал-майорите.

— За бога, Джон. С Фарнсуърт сме приятели отдавна. — Превключи на нова вълна. — Както и с теб. И двамата сме му задължени. Всеки друг батальонен командир отдавна да ни е изритал към военния съд. Ти нямаше да си дори капитан, а момчетата от личен състав отдавна щяха да са изхвърлили кандидатурата ми.

— Не съм забелязал напоследък да си се отдал на благодарности.

Ем изглеждаше искрено учуден.

— Джон… С Фарнсуърт бяхме приятели. Е… може би не точно това, което ти би нарекъл приятели. Не сме полагали кръвната клетва на тамплиерите. Но през последните няколко месеца се виждахме доста често.

Явно лъжеше. В Пентагона не бях подчинен директно на Фарнсуърт, но задачите ни се препокриваха и често се виждахме. Той и Мери редовно ме канеха у тях на вечеря. Поне докато Тиш не се намеси в картинката. Мери не я одобряваше. Но генералът дори не беше споменал, че се е срещал с Ем. Корпорацията на Ем беше тъмната половина, решена да намали армията до параден батальон, така че Министерството на отбраната да може да купи повече от златните крилати играчки.

— Никога не е споменавал да сте се виждали.

Ем отбягна погледа ми.

— Беше нещо като секретен проект. Пазехме го в тайна.