Ралф Питърс: Изменникът

— Не бъди гаден — каза той накрая. — Все още те имам за приятел, Джон. Пренебрегван, но приятел. Вашингтон се отразява така на хората, нали знаеш. Всички сме хванати в този държавен бизнес. Начинът, по който управляваме тази страна, е невероятно неефикасен. Времето никога не стига за важните неща. — Той жално изгледа похабената си пура.

— И така да е. Какво искаш? — Тия дни бях особено зле настроен към Ем. Бях един от легиона кадрови офицери, полагащи отчаяни усилия да закрепят недостатъчно финансираната армия. Докато корпорацията на Ем си беше поставила за цел да й продаде самолет, който дори според официалните изчисления щеше да ни струва двеста милиарда за следващите десет години — което означаваше минимум триста.

Бойният бомбардировач на следващото поколение щеше да прави всичко перфектно. Щеше да бъде най-способният, издръжлив и смъртоносен бомбардировач в историята. Като се изключи фактът, че не ни трябваше и не можехме да си го позволим, ББСП можеше да мине за страшно полезен за Америка. Корпоративните социални грижи като естетика.

При нас бяха зачислени войници, които бяха на хранителни дажби и живееха в палатки. Нямахме средства за обучение, а парите за медицинска осигуровка се бяха сгромолясали до нивото на Испано-американската война 4 4 Водена 1846–1848 г. — Б.пр. . На международната сцена бяхме застрашени от гангстери, въоръжени със стари калашници, масови убийци с прически като на Елвис и играещи си на криеница терористи. Нямаше мисия, която да се нуждае от струващия триста милиарда долара бомбардировач на Ем. А и да се появеше такава, вече си имахме достатъчно технически боклук, с който да свършим работата. Не ни достигаха по-простите неща. Пехота и камиони например. ББСП щеше да взриви бюджета на отбраната. Но Конгресът щеше да го финансира, гласуването беше въпрос на дни.

И в случай че дебелокожите сенатори ги хване шубето, „Макон-Болт“ публикуваше на цели страници из големите ежедневници реклами, уведомяващи страната каква сделка за националната отбрана и човечеството е ББСП. ББСП ще запази живота на американските синове и дъщери. Армията и пехотинците дори няма да трябва да си помръдват пръста. ББСП ще бомбардира с вуду точност, която и да е точка по света. Рекламите за „общественото благо“ влизаха в графата производствени разходи, които щяха да се начислят обратно на данъкоплатците при финансирането на ББСП. Най-после беше създадена самоизяждаща се фунийка сладолед.

По една случайност „Макон-Болт“ беше и компанията с най-голям дял във финансирането на предизборни кампании. И за двете партии. Както и за всеки регистриран във Вашингтон начинаещ политик. Като мярка за сигурност шефът на корпорацията Боб Нечестни беше натъпкал борда на директорите си с пенсионирани генерали и адмирали, които трябваше да се появяват веднъж в годината, за да заслужат заплатата си от половин милион долара. Те се мотаеха из Пентагона в непривичните си цивилни костюми и пътьом набързо поздравяваха бившите си подчинени. Мексиканците си имат своята корупция, ние си имаме нашата.

Ем се размърда на стола си.

— Добре. Виж, съжалявам. Бях пълно копеле. Прословутият неблагодарен приятел. Но наистина трябва да ти задам няколко въпроса, Джон. Неща… за които не мога да попитам кого да е. — Погледна ме с настойчивост, която ме върна към добрите стари времена. — Моля те да ми помогнеш. Или поне ме изслушай. Моля те в непривичен дух на смиреност. Представи си, че не е останал никой друг, на когото да мога да се доверя.

Знаех, че Ем е артист, и веднага вдигнах отново гарда. Чудех се колко въпроса си е приготвил. Мисълта ми непрекъснато прескачаше към Тиш, подаръка в багажника на колата ми и към секс. Сянката на смъртта винаги ме настройва така.

— Не мога да остана за пълна сесия глупости, Ем. Имам си други планове за вечерта.

Ем отхвърли с ръка предупреждението ми.

— Няма да отнеме много време. Дай ми половин час.

Той се намести и затегна възела на вратовръзката си. Изведнъж ми заприлича на изправен пред съда лъжесвидетел. — Джон… знаеш ли нещо за вчерашната експлозия във френския изследователски център за военни самолети?

— За бомбата ли?

— Бомба ли е било?

Свих рамене и отпих. Бирата беше добра, но бира можех да пия навсякъде.

— Така мислят журналистите.

— Не се измъквай. Знаеш, че не ме интересува какво мислят журналистите. — Гласът беше вече хладен. Много подходящ за момчето за всичко на корпорацията. Явно си беше пийнал повечко.