Ралф Питърс - Изменникът

— И с какво точно разполагаме? — продължи той. — С американски подполковник, осъден на смърт. Затова, че е вършил мръсната работа за страната си. — Захвърли фаса си и той се удари в носа на обувката ми. — Джон Рейнолдс, държиш се като глупак. Ние сме единствените ти приятели. Не. Позволи ми да ти го кажа по-точно. Може и да бъдем твои приятели, ако ни помогнеш. Ще получиш признателността на правителството на Франция — което, както знаеш, още значи нещо. И ще извършиш едно справедливо дело. — Той се наведе напред, като балансираше тежестта на тялото върху петите си. — Как ще постъпиш? Знаеш, че те ще те убият.

— Дори не знам кои са „те“, за бога. — Вече хриптях. Сякаш стомахът ми се беше скрил в дробовете. — Правите ужасна грешка.

Домакините ми отново заговориха на френски. По-младият започваше да се ядосва. Стотици non. Това, което не можех да си обясня, беше връзката между възрастта и чина им. Джери беше още момче, но не се колебаеше да стъжни живота на Рогоносеца. Явно бяха от различни организации.

Рогоносеца се върна към мен.

— Окей. Да опростим нещата. „Да свалим картите“, както обичат да казват твоите сънародници. Разбира се, че ви следим. И вие правите същото. Но играта си има правила. Понякога ви прецакваме. Както и вие нас. Но досега френски агент не е убивал американски колега. Нито американски гражданин, поне така мисля. — Той се нацупи и размаха ръце. — Може да сме имали малки проблеми в Африка, може понякога нещата да са се изплъзвали от контрола ни и на юг от вас. Но това дойде от връзките ни с noires 12 12 Черните. — Б.пр. , разбираш ли? Мисля, че вие американците трябва да разбирате тия неща. — Той протегна обърнатата си надолу длан, сякаш удряше по невидима топка. — Но тук? Не. Във Франция? Не. Правилата трябва да се спазват.

Той бавно се приближи към мен и наруши едно от собствените си правила. Обхвана челюстта ми в едната си ръка и впи пръсти в бузите ми. За пръв път се докосваха до главата ми. Ако не се брои свалянето на превръзката, когато пристигнахме. Той приближи ръбатото си лице до моето и успя да придаде на очите си изражение едновременно ядосано и безразлично. Вонеше на цигари.

— Вие, копелета, нарушихте правилата. И искам да ми кажеш защо. — Пусна ме и отстъпи назад, също както правят боксьорите в почивките между рундовете.

Джери рязко измърмори нещо, но този път Рогоносеца не му обърна внимание. Отново се приближи към мен. Ведно с цигарения дим и омразата си.

— Не беше ли достатъчно? Направихте ни за смях, нас, „глупавите французи“. Защо ви трябваше да взривявате лабораторията? Толкова ли сте наплашени? Или сте такива мръсници? — Поклати глава. — Вие спечелихте. И все пак трябваше да избиете всички…

Загрявам бавно. Ако някой ден се явя на тест за интелигентност, сигурно ще завърша в училище за деца с умствена недостатъчност. Все още не можех да схвана значението на това, което ми казваше французинът. Естествено, той също не го разбираше. Щяхме да се усетим по-късно.

Джери се изправи и се изпика на по-отдалечената от мен стена. Рогоносеца се засегна, явно реши, че деянието прекалено добре отговаря на американския стереотип за сънародниците му от мъжки пол.

— Нямаше защо да избивате всички тези хора — продължи той. Отстъпваше, гласът му беше станал по-мек. — Нито един от тях. Насмяхте се на воля за наша сметка. — Кимна към Джери. — Ето, партньорът ми и хората му мислят, че вие сте нагласили цялата работа, че когато сте ни подхвърлили плановете, вече сте си имали едно наум. Знаели сте, че тепърва ще трябва да събираме най-добрите технически специалисти във Франция. И после ще можете да ги убиете всички наведнъж. — Изсмя се едносрично. — И да прехвърлите вината на алжирците. — Погледна към някаква своя бездна, в която беше готов да ме завлече. — Не трябваше да ти казвам всичко това. Нарушавам дисциплината. Но мисля, че ти е нужен малко… по-обширен поглед върху положението ти. Съпругата на партньора ми също е била в сградата. — Той ме погледна. — Досега са разпознали един от краката й.

Не разбирах нито дума от казаното. Но ми беше ясно, че за пръв път наистина знаех прекалено много. Благодарение на самия Рогоносец.

— Лично аз продължавам да си мисля, че американското разузнаване не е чак толкова добро — продължи той. — Уважавам промишлеността ви. И постиженията в науката, разбира се. Но агентите ви са същински деца. — Сбърчи брадичка, докато за пореден път ме изгледа преценяващо. — Мисля, че колегите ми са на погрешен път. Не мисля, че сте планирали всичко това, за да елиминирате най-добрите ни хора. Мисля, че сте го започнали като на игра. После сте видели, че ви се отваря възможност. И сте действали. — Постави ръце на бедрата си. От това сякаш се смали. — Полковник Рейнолдс, Джон, мисля, че знаеш точно кой е поставил бомбата. Познаваш американците, които са го направили. И познаваш мръсните ви свръзки във Франция. Знаеш кой, как и защо. Ей, събуди се.