Алън Кол: Далечно царство

— Слава на Бътала — изпяхме всички в хор. Гласовете на останалите мъже прозвучаха така плътно, както и моят. Жрицата плесна с ръце. Статуята на Бътала се раздвижи, завъртя грациозно торс, разпери ръце, отметна глава назад. Гъста цветна течност бликна от гърдите й. Две робини се наведоха пред нея, полюшвайки лъскавите си бедра, и засъбираха течността в голям златен бокал. След няколко минути той се напълни до ръба и двата фонтана престанаха да текат. Жените минаха между нас, подавайки бокала на всеки мъж. Когато дойдоха до мен, аз покорно наведох глава и усетих силен, упойващ мирис. Пих. Сладката течност се плъзна гладко в гърлото ми, запали огън в корема ми. Топлината се разля по цялото ми тяло. Почувствах как кръвта ми пламва, как всичките ми сетива се изострят.

Пак последва пляскане на ръце и от мангала се издигна гъст облак червен пушек. Миришеше на рози и теменужки и тялото ми изтръпна в очакване на удоволствието. Полюшващата се копринена завеса се разтвори. В тъмната ниша нямаше никого, само на пода бяха подредени музикални инструменти.

Жрицата отново плесна с ръце.

— О, красива Бътала — започна да напява тя, — дари ни с музика, сладка като твоята утроба. — Тя посочи с пръст инструментите и заповяда: — Свирете!

Зяпнахме от изненада, защото инструментите сами се вдигнаха от пода и всички — флейти, арфи и цитри, грациозно се изправиха. Отстрани се появиха два позлатени барабана. Струните се опъваха от невидими пръсти. Малки чукчета изтръгваха красиви звуци от цитрите. Обоите извикваха представи за горски колиби. Барабаните напяваха ритъма на любовта.

От мрака се появи Мелина — също като дух, слизащ от божествените планини. От двете й страни горяха факли, запалени от невидими ръце. Голата й плът блестеше като чисто злато. Видяхме съвършенството на гладкото й тяло само за един миг, толкова кратък, че човек не можеше да е сигурен дали е действителност, или само плод на въображението. Изведнъж Мелина беше покрита от пръстите на краката до короната на главата с пулсиращи многоцветни фигури. Замряхме.

Виждахме образи на мъже и жени в любовни пози, виждахме голи фигури игриво да се гонят, жени да се прегръщат като любовници, красиви момчета да правят същото, както и чудни комбинации между двата пола. Мелина се обърна в бавен пирует, еротичните изображения се плъзнаха по тялото й.

Музиката се промени и Мелина започна да танцува. Отначало само бавно се поклащаше, полюшваше бедра, разперваше ръце, грациозно движеше дългите си крака. После темпото на танца стана по-бързо, в съответствие с темпото на музиката. Тя отмяташе крака и се въртеше, разтърсваше гърди и бедра така чувствено, че се страхувах да не полудея от страст. Усещах как възбудата на останалите мъже също нараства. Стаята се нагорещи от страстта ни. Когато вече не можехме да издържаме, Мелина спря в поза, която би разплакала всеки скулптор. Виденията изчезнаха и сега можехме да видим цялото й съвършенство. Очите ми се нахвърлиха върху нея, поглъщах алчно с поглед устните й, гърдите, гладката обръсната сладка рана, тъмночервеното влагалище. Сетне нишата потъна в тъмнината. Спогледахме се; устите ни бяха пресъхнали, очите ни боляха от напрежение… тестисите ни бяха твърди като камъни.

— Е, господа — чу се един прекрасен глас, — беше ли ви приятно? — Като по команда всички извърнахме глави. Там, на ложето лежеше Мелина, облечена в панталони и късо палто както преди. Само леко сияние над тялото й подсказваше, че именно тя беше играла този Невероятен танц.

— Слава на Бътала! — извикахме всички. Последваха силни, оглушаващи аплодисменти. Мъжете се спуснаха към нея да я поздравят за голямото й изкуство. Чуваше се силно, непрекъснато дрънкане на монети и; тежкото тупкане на скъпи бижута, които мъжете хвър-ляха в краката й. Лийго се движеше между мъжете, усмихваше се, потупваше ги по раменете и ги подканяше да дават още подаръци. Не можех да се сдържа. Скочих на крака, а ръцете ми трескаво затърсиха единствения подарък, който имах: кесията със златото на баща ми. Пробих си път през тълпата, която обграждаше Мелина, разблъсквах с лакти конкурентите, сякаш силите ми се бяха удвоили. Тя вдигна очи към мен и аз застанах пред нея. В очите й видях блясъка на радостта. Чувствените устни се свиха в усмивка. Пуснах кесията върху купчината други подаръци. Звукът от нейното падане беше приятно тежък.

— Ах… това е моят красив млад почитател с огнена коса — каза Мелина. Гласът й беше топъл и ласкав. Силният й парфюм ме направи да онемея. Успях само да кимна с глава.