Алън Кол - Отмъщението на прокълнатите

Стен и Алекс проведоха разискване.

— Господин Килгър?

— Да, пожарникар Хори?

— Какъв е най-лесният начин за измъкване от тази гробница?

— Ня’ам ник’ва представа. Но бих рискувал през източното или западното крило или нейде близо до олтара. Най-гот през южното крило, щот е най-близо до скалите.

— Правилно.

След което се заоглеждаха за убежище в най-южното и най-дълго крило на катедралата.

Бяха бегълци. Опитни бегълци. Достатъчно опитни, за да си дадат сметка, че при никакви обстоятелства собственото им убежище не бива да е в близост до центъра на активната дейност. Веднъж другарите им по съдба бяха започнали прокопаването на тунел направо от килията и те бяха осъзнали невъзможността за спокойствие и тишина — на всеки двайсет минути тунелджиите изкарваха торби с пръст, а надзирателите правеха внезапни обиски.

След малко откриха местенце.

— Нъл’ е приятно? — попита доволно Алекс.

Стен огледа помещението. Беше великолепно. В съзнанието му изникна подходяща обява „Под наем“:

„ОГРОМНА СТАЯ. 20×15 метра. Достатъчно място да гониш котка. Донесете си котка. Плъховете осигурени. Бивш офис на религиозен служител на средно ниво от вероятно отмрял орден. Помещението включва ПГ 2 2 Панорамна гледка. — Б.пр. , но без досадни прожектори през нощта. ВТОРИ ЕТАЖ, което предпазва от бъдещи тунелджии и спортисти от долния етаж, но още два етажа до покрива, което защитава от безпокойство от надзиратели, кандидат-бегълци и плъхове на покрива, както и от дъжд, тъй като покривът е разрушен само наполовина. ВКЛЮЧВА: останки от четири легла, от които могат да се сглобят два нара. Всевъзможни остатъци от пластмаса и метал. Строшено бюро. Много дебели стени, които не само предпазват от слънчево изгаряне, но може би съдържат и любопитни проходи. ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ: една-единствена крушка на тавана, очевидно свързана с мрежата. ВОДОЗАХРАНВАНЕ: в близост. МНОГОКРАТНО ВЪЗВРЪЩАЕМА ИНВЕСТИЦИЯ. Дойдете ли тук, няма да искате да си тръгнете“.

Да бе, помисли си Стен и се отказа да остроумничи, Как, по дяволите, щяха да се измъкнат оттук? Алекс потупваше стените — проверяваше за „бръмбари“; нямаше никакъв начин през тесните прозорчета към тях да е насочен дистанционен микрофон.

— Главният надзирател обажда ли се?

— Не още.

— Аха. Е, значи затуй аз ще съм надзирател, а ти няк’ъв низш пожарникар. То си е ясно.

— Никога не съм оспорвал, че ти предстои затворнически кариера.

— Нит’ са мазня, нит’ са плаша и мога да т’смачкам — отговори Алекс — Запуши си устата и чуй: тук ще ни глезят и ще ни използват. Ето въпросът ми: ще сътрудничим ли?

Въпросът на Килгър прозвуча сериозно и Стен вече не беше пожарникарят Хорацио. Така че отговори като командир и старши на Алекс.

— Да. Май става дума за това да ни използват във военната промишленост. Най-глупашкото хрумване, което съм чувал напоследък.

— Мой’м да са позабавляваме — съгласи се Алекс.

— И при първа възможност да се измъкнем.

— Ние?

— Тук не познавам никого освен теб и Вирунга. Може да има двойници, може да има доносници, може да има агенти.

— Може да има и убийци.

— Не залагай на това. Дори таанците имат известни стандарти.

— Няк’ва идея как ще офейкаме?

— Това е твое задължение, господин Килгър. Точно затова ти си надзирател, а аз съм само един шибан пожарникар.

Алекс се ухили и двамата отново поеха ролите си точно в момента, в който някой тресна вратата със силата на горила. Беше почти същото, тъй като беше старши офицер полковник Вирунга. Двамата застанаха мирно.

Вирунга нямаше време за предисловия.

— Таанците искат… сътрудничество. Тъпотия. Предани по принуда… Тъпо.

За Стен и Алекс не беше нужно да демонстрират съгласие.

— Тъпо. Тъпо.

Стен вдигна вежди. Никога не беше чувал н’раянец да повтаря дума. Сигурно беше вбесен.

— Дълг… войник… бягство. Съпротива. Прав ли съм?

Повторение… и цяло изречение!

— Да, сър.

— Разбрах… Съгласих. Затова сега ти Голям X.

Алекс понечи да каже нещо, но Стен му махна да замълчи.

— Полковник. Нямате право да постъпвате така с мен!

— Постъпих. Току-що.

— По дяволите. Защо?

Командната верига във всеки затвор беше сложна и често негласна. Големият X беше брънка от тази командна верига. Името беше на еони — отпреди възникването на Империята. Големият X отговаряше за всички опити за бягство в един лагер. Властта му беше абсолютна. Част от хипнообучението, което получаваха всички привлечени на имперска служба, беше „как да се държа, ако ме заловят“. Това включваше очевидното: не разкривай никаква ценна военна информация, докато не те насилят физически или психически; не предлагай доброволно услугите си, ако не ти заповядат; помни, че макар да си затворник, войната продължава и от теб се очаква да воюваш по всички възможни начини.