Алън Кол - Завръщането на императора

— Господин Лагут вярва, че ще му трябват тринайсет месеца, за да открие източника на АМ2 — продължи Кес. — Това може да е вярно, а може и да не е. Но знам как бихме могли да постигнем по-голяма степен на сигурност.

— И как по-точно? — попита Ловет.

— Имам нова процесорна система, която скоро ще бъде активирана. Моите учени я разработват години наред. Създали сме я специално за обработка на архиви.

— И какво? — намеси се дебелата Краа, по-глупавата от двете, ако това изобщо беше възможно.

— Смятаме да я продадем на различни правителства. Би трябвало да редуцира времето за обработка на документи с около четиридесет процента, дори повече.

Стаята се изпълни с мърморене. Схванаха мисълта на Кес и повярваха на думите му. А и по същество информацията беше вярна. Ако беше излъгал за нещо, то това беше за истинската му цел.

— Предлагам ние с господин Лагут да обединим силите си — хвърли мрежата Кес, — за да сме сигурни, че ще постигнем поставената цел. Какво мислите? Готов съм да изслушам и други предложения.

Нямаше такива. Сделката беше сключена.

Колкото до другите въпроси — провалът на мисията на агентите от „Богомолка“ да хванат адмирала, ужасите, които Кес беше видял по улиците на Първичен свят, — те си останаха необсъдени. Кес беше получил каквото искаше.

Само още едно нещо изникна, и то съвсем случайно.

— За тази скапана двугодишна история със запасите — поде слабата Краа.

— Да?

— Аз и сестра ми мислим, че можем да се опитаме и да удължим срока.

— Още ограничения? — изуми се Ловет. — Мисля, че почти сме достигнали…

— Недей да ми слагаш думи в устата.

— Какво тогава?

— Трябва да си набавим гориво.

— От кого? — не успя да се въздържи Кес.

— На кого му пука? — изсумтя дебелата Краа. — От някой, който има повече. Едва ли са много.

— Имаш предвид да го откраднем? — попита Малперин почти замечтано. — Просто така?

— Защо не? — отсече слабата Краа.

Да. Всички се съгласиха. Защо не, наистина?

Първата стъпка на Стен след напускането на Малък мост беше да се скрие. Махони имаше идея за убежище — но Стен я отхвърли, той разполагаше със свое много сигурно укритие. Място, където се надяваше, че и Килгър, стига да беше получил известието навреме, ще дойде.

Скривалището беше Далекозападен и там за пръв път Стен видя ефекта от намаляването на запасите от АМ2 и неспособността на Тайния съвет да разпредели рационално наличното гориво.

Далекозападен беше — и донякъде все още продължаваше да е — корабно сборище и оживено пристанище за космически кораби близо до центъра на галактиката. Там имаше всичко, което космическите вълци биха могли да желаят — от докове до продоволствени депа, развлекателни центрове, огромни складови помещения, хотели и всякакви услуги — всичко събрано в огромен конгломерат от космически приспособления. „Приспособления“ беше може би най-точната дума, тъй като различните предприемачи на Далекозападен използваха всичко — от малки астероиди до бракувани и разоръжени имперски бойни кораби, за да развиват разностранните си дейности. Почти всичко легално и абсолютно всичко нелегално можеше да се намери на Далекозападен, включително и анонимност.

Преди години Стен и Алекс, по време една от мисиите на екипа им от „Богомолка“, бяха минали оттук. Веселата анархия, която цареше на пристанището, им беше допаднала, но бяха си паднали най-много по един малък астероид, наречен Пападжо, собственост на двама крадци, Морети и Манети. Натрупали богатството си някъде другаде при доста неясни обстоятелства, те бяха открили Далекозападен и бяха решили, че това ще е новият им дом. Бяха си задали въпроса каква услуга, която никой друг не осигурява, биха могли да предложат. Отговорът беше — лукс и незабележимост.

Бяха съобразили, че оттук ще минават създания, които биха желали да намерят удобства и същевременно биха предпочели присъствието им да не се разгласява. Това се отнасяше както за престъпници, така и за изпълнителни директори, които подготвяха сключването на сделка и държаха да я запазят в тайна, докато борсовите игри приключат.

И така, Морети и Манети кротко преуспяваха. През последните години бяха удвоили благосъстоянието си, но бяха настъпили по-тежки времена. Не чак толкова, че да ги разорят, но носещи неприятния привкус на несигурност. Оцеляха, защото твърде много създания — от магнати до странстващи капитани на кораби — се ползваха от услугите им и бяха готови да се отплатят.