Алън Кол - Завръщането на императора

Когато секция тринайсет на „Богомолка“ беше разформирована и Стен прехвърлен към Имперската гвардия, Айда отказа преназначение и изчезна обратно при своите.

Беше се появила — с изличен фиш — след като Стен и Алекс бяха избягали от таанския затвор на Колдиез и се завърнаха на Първичен свят. Появата й беше съпроводена от съобщението, че е съумяла да получи достъп до заплатите им, задържани по време на пленничеството им, и ги беше инвестирала. После пак ги беше инвестирала. Не беше обяснила как — но и двамата бяха станали приказно богати. Бяха… и можеха отново да бъдат, ако Тайният съвет бъдеше разрушен и те престанеха да бъдат бегълци.

Тогава Айда беше намерила уникален финал за своята изненада: беше се обърнала и вдигнала полите си срещу тях.

А Алекс беше отбелязал:

— Тая мома не носи кюлоти…

— Семейството ни ще се присъедини към нас за празненството — уведоми ги Айда. — Любопитни са да разберат точно колко съм излъгала за двамата гаджи 7 7 Така циганите наричат всички останали. — Б.пр. . Не се издънвай, Алекс. — Тя ги отведе към бюфета и наля три питиета в кристални стакани.

— За мъртвото минало… с молитва проклетото настояще скоро да го последва.

Айда го изгледа и каза:

— Съобщението ти много ме зарадва, Стен.

— Не знаех, че ще има чак такъв ефект.

— Очакваше само мен — или мен и моя живот — моето семейство?

— Най вече на това се надявах.

— Времената се промениха за всички. Ти си адмирал. Аз сега съм войвода, главатар на моята банда. Другите войводи ме слушат, въпреки че съм жена.

— Сигурно има причина толкова много от твоите хора да се появят тук. И тя е не само в твоето силно влияние, Айда. Циганите, доколкото знам — както ти си ми казвала, — не се събират заедно за няма нищо — каза Стен скептично.

— Прав си. Такива сме и заради това в миналото са ни сполитали ужасни трагедии. А още една предстои.

Айда обясни. Циганите може и да живееха откъснати от другите, но поддържаха доста контакти и извън своята култура.

— Този проклет Съвет, който е убил Императора, е решил, че ние сме въшки по тялото на политиката. Най-вече защото все още имаме достатъчно АМ2, за да се държим заедно. Те подозират, че имаме и още, и наистина е така — но не разбират, че ако един циганин не може да се скита, той умира. Така че ще ни подгонят. Ще конфискуват корабите ни. Товарите ни. Горивото. Какво ще стане с хората на тях… няма да стане дума.

— Гвардията няма да се подчини.

— Гвардията е променена. Някои от бойците няма да го сторят. Но други ще изпълнят заповедта. А почти всички мислят, че вселената ще бъде по-приятно място, ако ни няма нас да им крадем пилетата, златото и дъщерите. Но този път няма да си затраем. Няма да се опитаме да изчезнем. Вашият трибунал е изключително тънка сламка, но е единствената, за която можем да се хванем, за да не потънем в това проклето блато. Така че ще има угощения и речи, вероятно някое и друго нападение. Но не чак дракх. Накрая всички ще ви се закълнем във вечна вярност. Или поне докато сме пушечното месо на Тайния съвет или вие оставите хамбара без охрана. Но стига толкова — Айда се насили да си придаде веселост. — Е, значи взимаме това проклето корито за една обиколка, а? Разорен ли си вече?

— Не, моме. Но е полезно за здравето да пиеш от единия край и да изхвърляш откъм кърмата. Поддържа системата работеща — изхили се Алекс.

— Ще си паснеш идеално с другите — засмя се тя. — Напълнете чашите, адмирале. По дяволите, харесва ми — проклетият гаджи адмирал като барман.

Стен наля.

— Изобщо не възразявам да наливам питиетата, Айда. Между другото, два броя благодарности. Първо, че се погрижи за парите ни, а сега… и за това.

Айда и Алекс пресушиха чашите си. Стен едва отпи от своята. Айда се намръщи.

— Не мога да остана дълго — обясни Стен. — Трябва да предприема едно малко частно пътуване.

— И къде в проклетия устав пише, адмирале, че не можеш да пътуваш с убийствен махмурлук?

Стен се замисли. Наистина никъде.

Така че реши да си пийне.

Стен се приземи на Първичен свят с две прикрития: зловещ белег и невъзможна задача.

Белегът беше доброкачествен паразит, хирургически имплантиран на лицето му. Беше широк почти два сантиметра и артистично лъкатушеше от челото му през ъгъла на окото надолу към брадичката. Той беше част от методите на „Великия Лоренцо“: най-добрата дегизировка е тази, която няма да бъде отнесена от силния вятър. Всеки щеше да се втренчва в ужасния белег, независимо колко усилено се опитваше да прояви деликатност. Стен беше използвал подобни трикове и преди — от зачервен от алк нос до частична плешивост, както и просто избръсната до голо глава. Вършеше работа — почти винаги.