Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

Той разбра, че ако само започне да го прави с някоя друга, освен Хариет Фийлд, магията ще се развали. Този подвиг остана невъзможен, а сексът с Хариет стана все повече и повече вълнуващ.

Започна да остава в апартамента и през цялата нощ, тъй като сега откри, че я иска и сутрин.

Тя стана още по-бледа и безлична на вид. Продължаваше бавно да изсмуква силите му.

Той се събуждаше в тесния й апартамент с лошо настроение, чувствайки се неудобно. Беше очевидно, че ако продължеше отношенията си, щеше да се наложи да се погрижи за подобряване на жилищното й състояние. Не искаше да я осигури с по-голям апартамент, но това изглежда беше единственият отговор.

Тя никога не му говореше нищо, когато не правеха секс. Просто въобще не му се пречкаше.

Обикновено той я караше сутрин с колата си до офиса и я оставяше една пресечка преди това. Тя се сгушваше на седалката си тиха и кротка като мишле.

Той я презираше, но не можеше да я остави.

Никога ли нямаше да свърши това лудо животинско желание, което изпитваше той към това злочесто създание?

Не беше виждал децата си отдавна. От много дълго време. Някак се чувстваше засрамен да ги погледне в лицето.

Животът му се превърна в дълго, усилено състезание в службата, където се отдаваше изцяло на работата. И секс с Хариет. Започна да слабее и залинява.

Скоро щеше да дойде краят, мислеше си той. Ще продължа още малко, само докато й се наситя, и всичко ще свърши.

Спря да обръща внимание на всичко друго и се зае единствено да изхвърли Хариет от своя живот. Насищането включваше чукане с нея при всяка възможност, дори в офиса, където понякога заключваше вратата и бързо я обладаваше на пода или върху бюрото. Но и това не помогна. То само правеше секса да изглежда още по-вълнуващ.

Продължи да се блъска непосилно и упорито, решен да приключи с любовната си връзка.

На летище „Лондон“ Клаудия беше обсадена от фотографи.

— Погледнете насам. Натам, ако обичате, Клаудия. Дръпнете си полата нагоре, скъпа. Да видим малко крака.

Клаудия се подчиняваше. Беше облечена с много къса пола в комплект с палто и прилепнал копринен пуловер.

До нея стоеше и наблюдаваше Джайлз. Той знаеше, че беше направил умен ход, като я беше накарал да подпише персоналния мениджмънтски контракт. Сега той притежаваше петдесет процента от нея и имаше предчувствие, че тези петдесет процента щяха да означават дяволски много мангизи.

Американците щяха а открият нов секссимвол. Тя щеше да ги шашне. В Англия тя беше просто една обикновена малка изгряваща звезда. В Америка имаше реалната възможност да стане голяма звезда. Джайлз беше сигурен в това. С необходимото експониране пред публиката тя щеше да реализира възможността.

Разбира се, трябваше да я наблюдава отблизо, да я следи да не пие много, да не ляга с хора, с които не трябва.

Тя продължаваше да се усмихва сексапилно на фотографите с вдигната глава, разтворени устни и сияещи котешки очи. Като център на вниманието изглеждаше още по-процъфтяваща. Гърдите й напираха да изскочат някак през тънкия пуловер, който ги пристягаше. Краката й изглеждаха много дълги и добре сложени.

— Хайде, мила, ще изпуснем самолета — каза накрая Джайлз.

Тя застана за последно пред фотографите в провокираща поза, след което го хвана за ръка и я стисна силно.

— Ще бъде щур удар! — възкликна тя. — Страшно ми харесва, мили. Страшно!

В една друга част на летището Линда и Джей седяха във ВИП 45 45 ВИП (VIP — Very Important Person) — за важни, високопоставени лица. — Б.пр. -салона и пиеха кафе. Джей се беше омотал вече с доста уиски. Не понасяше много добре летенето със самолет и единственият начин да се качи и пътува нормално беше да бъде леко пиян.

Линда се възхищаваше на брачния си пръстен, който беше отрупан с изящна комбинация от диаманти. Едва можеше да повярва колко много обича този човек. След Дейвид мисълта да събере разбития си на части живот и да започне отново й изглеждаше невъзможна. Сега, десетте години с Дейвид изглеждаха почти несъществуващи.

Джей я хвана за ръката:

— Днес изглеждаш много красива.

Тя се усмихна:

— Благодаря ти.

— Дали ти казах, че те обичам?

Точно в този момент към тях се приближи стюардеса и им каза, че е време да се качват на самолета. Тръгнаха, но някакъв самотен фотограф ги спря в коридора и попита:

— Може ли да снимам, мистър Гросман?

— Разбира се — усмихна се дружески Джей и прегърна Линда.

Тя остана изненадана.