Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

Покани я да отидат на вечеря. Тя се появи в разголена, изумителна червена рокля. Имаше розово-бяла английска кожа и сочни, нацупени устни.

Ще бъде о’ кей, помисли си той.

По време на вечерята тя пи ледени дайкирита 43 43 Дайкири (исп.) — коктейл на основата на ром, с добавка от лимонов, бананов или друг сок, захар, лед и др. — Б.пр. и се кикоти много.

Танцуваха. Тялото й бе топло и гъвкаво. Всички мъже в ресторанта я гледаха и това накара Дейвид да се почувства добре. По едно време, когато танцуваха буен танц, едната й едра розовобяла гръд съвсем изскочи от роклята и всеки можа да види прелестно бледокафяво зърно, игриво и щуро. Намести си я в роклята с глуповато кикотене.

Дейвид почувства, че е дошло време да я заведе в хотела си. Тя се възпротиви леко, но веднъж отишла там не беше трудна работа да смъкне червената й рокля.

Отдолу носеше розови бикини с много къдри, а тялото й беше като зрял плод. Гърдите й бяха толкова невероятно големи и еластични, че у него се зароди тайно подозрение, че не са съвсем истински, а са пълни със силикон.

Въпреки всичко това, не можа да направи нищо. Липсваше възбудата.

Тя продължаваше да се кикоти. Той й даде пари за такси и я изпрати да си върви.

Легна си, но не можа да заспи, докато накрая се принуди да стане и отиде на гости при мис Фийлд. Докато пристигна там, възбудата му стана толкова силна, че той едва не се изпразни върху нея, още преди да го е вкарал.

Тя му въздействаше със странна сила.

Той опита пак с няколко други жени, но всеки път резултатът бе същия. Животът му се завъртя около Хариет Фийлд.

Научи още неща за нея. Беше трийсетгодишна и работеше във фирмата му от дванайсет години, извървявайки пътя от обикновена машинописка до негова лична секретарка. За нея не се говореха никакви клюки. Беше затворена в собствения си живот и не споделяше нищо с никого.

Когато отиваше вечер у тях, никога не разговаряха. Просто й казваше какво да прави и тя го правеше, каквото и да беше.

Понякога, след секса, тя го питаше дали би направил чай или кафе. Той винаги отказваше, а щом успееше да събере сили се вдигаше и си отиваше.

Чудеше се какво ли си мисли тя за всичко това? Защо никога не казваше нищо? Цялата работа беше неестествена.

Следващият път, разбира се, беше тази вечер. Той пристигна по-рано от обикновеното и тя все още не си беше легнала. Стискаше здраво тясна жилетка около несъществуващите си гърди. Започна автоматично да се съблича.

За пръв път я виждаше да се съблече нормално. Обикновено носеше само нощница и пеньоар. Сега, след като започна да съблича дрехите си, изглежда се беше навлякла с безброй от тях. Пола, жилетка, пуловер, фланелка (една от най-непривлекателните дрехи, които бе виждал), комбинезон, розово-оранжев сутиен, дълги вълнени долни гащи и плътни чорапи.

Леко трепереща, тя застана гола пред него.

Определено беше похотлива кучка, мислеше си той, винаги се подготвяше за срещата им и стоеше в очакване да премине към действие.

Май трябваше тази вечер да я накара да чака. Тя вече лежеше на пода, отворила бледите си мудни крака.

Той не можеше да я кара да чака. Изгарящото желание, което чувстваше, нямаше да му го позволи. Смъкна бързо дрехите си и се намести върху нея.

Тя изпусна дълга въздишка и скоро двамата свършиха.

След това тя си облече пеньоара и започна да прибира дрехите му, като ги сгъваше прилежно на куп, за да са готови той да ги облече.

Той лежеше и я гледаше. Наистина беше обикновена — не защото показваше най-лошото от себе си, а защото не можеше да се направи нищо, за да се подобри.

Тя забеляза, че той я гледа, и се изчерви.

— Чай или кафе, мистър Купър?

— И двете — каза той грубо.

Тя се обърна да тръгне към кухнята. Той имаше чувството, че ако не я спре, ще му донесе наистина и двете.

— Седни — каза той.

Тя седна нерешително, кръстосвайки крака в глезените, и сложи ръце в скута си.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Щом го изрече разбра, че съвсем не иска да говори с нея, а просто иска да си върви.

— Няма значение — каза той рязко.

— Нещо не е наред ли, мистър Купър?

— За Бога, не ме наричай мистър Купър!

Тя сведе поглед:

— Да, мили Дейвид.

Господи, тя се държеше като целомъдрена весталка 44 44 Весталка — В древния Рим — последователна на богинята на свещеното домашно огнище Веста, която до 30-годишна възраст трябвало да остане девствена. Прен. — девственица, монахиня, стара мома. — Б.пр. . Имаше наистина нещо съвсем странно в нея.