Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

Джей настоя да дойде с тях до колата, където си размениха телефонните номера и си обещаха пак да се съберат всички заедно.

Най-накрая двамата бяха сами. Потеглиха. Линда се облегна на седалката и затвори очи. Дейвид каза, без наистина да го мисли, но с желание да излее лошото си настроение на някого:

— Ти и тоя съмнителен режисьор май станахте големи приятели.

Тя отвори очи.

— Не по-големи приятели, отколкото ти и оня курвенски сапунен модел.

Той я стрелна с яростен поглед:

— — Дори не разговарях с нея. Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Да-а, Дейвид, точно така — въздъхна тя. — Не разговаря с никого, толкова беше ядосан, че тя е с Конрад Лий. И най-глупавия можеше да го забележи. — Спря за малко, после добави с любопитство — Ходил ли си някога с нея?

Той заби гневно поглед в пътя пред тях.

— Що за глупав въпрос?

— Просто се попитах. Изглеждаше толкова заинтригуван от нея. Дори на първото парти си шушукаше нещо с нея.

— Тя работи за нас, Линда. Опитвах се да разбера дали нещата по рекламата вървят добре, това е всичко.

Умълчаха се. Той включи радиото в колата.

— Мили — каза бързо и колебливо Линда, — какво има?

— Какво искаш да кажеш с това „какво има“?

— Искам да кажа, какво става с нас? Кое не е в ред между нас? Защо така изведнъж се озовахме толкова далеч един от друг?

Той изключи радиото и каза:

— Не знаех, че сме толкова далеч един от друг.

Тя погледна през прозореца навън — минаваха през парка. Дърветата изглеждаха мрачни и зловещи, докато ги подминаваха с голяма скорост.

— Странно, Дейвид, това изглежда продължава с нас вече четири години, и въпреки това нито един от нас не го осъзнава, нито един от нас не се опитва да го спре. Сега сме почти като непознати и единственото нещо, което ни свързва, са децата.

— Мисля, че си преуморена, говориш много глупости.

— Много глупости — повтори тя. — Това ли наистина мислиш? — Сълзи започнаха да се спускат тихо по страните й. — Кога за последен път прави любов с мен? Кога за последен път го пожела?

— А, значи такъв бил проблемът.

Тя се опита с усилие да сдържи сълзите си.

— Не, това не е проблемът, но е част от него.

Той отклони колата до бордюра и спря. После се обърна и я погледна в лицето. Какво можеше да каже? Че вече не я намира интересна? Че Клаудия беше по-добро парче? Беше права, наистина, бяха далеч един от друг.

— Спомняш ли си нашия меден месец? — попита тя.

Да, той си спомняше техния меден месец. Испания — гореща и задушна и дългите приятни нощи с Линда — една невинна млада Линда, която събуждаше всякакъв вид желание и амбиции у него.

— Да, спомням си медения ни месец — каза той тихо.

— Защо нещата не могат да са такива, каквито бяха тогава? — Погледна го жално.

— Линда, и двамата сме с десет години по-стари. Нещата не стоят на едно място, както знаеш.

— Да, знам. — Пол ме кара да се чувствам десет години по-млада. Кара ме да се чувствам привлекателна и желана. Кара ме да се чувствам търсена.

Дейвид каза:

— По-добре да се прибираме в къщи. Утре сутринта трябва да съм рано в офиса.

— Да, добре. — Защо не ме грабнеш в ръцете си? Защо не ме тръшнеш на задната седалка и не направиш любов с мен? Защо не те е грижа за това, от което аз се нуждая?

Продължиха до къщата в неловка тишина, и двамата разбиращи добре, че неказаното беше повече, отколкото казаното.

Къщата изглеждаше студена и мрачна. Линда отиде да погледне децата. Джейн спеше свита на топка с палец, пъхнат изцяло в устата. Стивън беше изритал всичките си завивки и почти щеше да падне от леглото. Зави го и го целуна леко по челото. Те бяха толкова невинни, техните скъпоценни деца. Толкова млади и чисти.

Дейвид отиде да си вземе душ. Линда се съблече и настани в леглото. Почуди се какво я бе накарало да спомене, че той би правил любов с нея тази вечер.

Той не го стори. Върна се от банята, легна в леглото, изгаси нощната лампа, избоботи „лека нощ“ и изглежда веднага заспа дълбоко.

Тя остана да лежи, натъжена и разстроена. Опитах се, помисли си тя, наистина се опитах да разговарям с него. Но на него изглежда не му пука какво става с нас, дори сякаш въобще не се интересува. Просто не дава пет пари.

Утринната зора беше студена, дъждовна и неприветлива.

Дейвид стана в седем часа. Обръсна се, взе си душ и се облече без да събуди Линда. Излезе към осем.

Тя се събуди бързо след това. Джейн стоеше до леглото.

— Мамо, моля те, мога ли да дойда при теб да ме гушнеш? — попита умолително момиченцето.