Джаки Колинс - Холивудски интриги

— Тя определено е такава — намеси се Хари само защото той знаеше пътя до вилата й, така че „сбогом, Пиер“.

— Ще играете ли тази вечер? — попита управителят от казиното. Приключил с красотата и таланта й, сега искаше парите й.

Тя се усмихна сладко.

— Може би друг път. — Управителят се отдалечи. Тя се обърна към Пиер: — Ще тръгваме ли?

Пиер я хвана за ръката. Хари покровителствено се придвижи от другата й страна. Заедно я ескортираха до вратата.

На стълбите пред казиното се навъртаха неколцина папараци. Те се втурнаха в действие, крещяха името й, навсякъде около нея проблясваха светкавици.

Тя автоматично прикри лицето си, докато Хари бързо се отдалечаваше, за да изглежда, че тя и Пиер са двойка.

„Страхотно — помисли си Лара, — сега ще ме има по всички таблоиди.“ Мразеше да я свързват с някого, когото едва познава. Миналия месец се случи в един ресторант с Кевин Костнър, а продаваните по супермаркетите издания бяха писали, че двамата планират женитба!

Папараците ги преследваха по целия път до колите им. Хари беше бесен — това означаваше, че няма да може да изиграе хода си, без да бъде фотографиран — жена му беше ревнивка, която не би одобрила късните му нощни снимки с възхитителната госпожица Айвъри — двамата влизат заедно в кола, докато тя си седи вкъщи във Фулам с двете ненавършили пет години дечица и със седемдесет и шестгодишната му майка. Той нямаше друг избор, освен да позволи на Лара да тръгне с Пиер.

Обаче не всичко беше загубено — той имаше план. Скочи в наетото си рено и се залепи плътно зад колата на Пиер, когато се включиха в движението.

Веднага след като се увери, че не ги преследват, започна да натиска клаксона и да примигва с фаровете, за да накара Пиер да спре.

— Какво има? — попита Лара, когато Хари се наведе през прозореца.

— Ричард настоя аз да те закарам вкъщи — каза той. — Обещах му да го направя.

— Защо?

— Защото Пиер никога не би намерил дома ти.

— Естествено, че ще го намери.

— Имаш ли адреса?

— Не… — за момент тя се поколеба. — Но е в Сен Пол дьо Ванс. Сигурна съм, че мога да го ориентирам дотам.

— Дотам има стотици пресечки и завои. Трябва да дойдеш с мене, иначе ще карате нагоре-надолу цяла нощ.

— Хари…

Той сви рамене, сякаш не му пукаше.

— Слушам, любов моя, каквото пожелаеш.

Тя не искаше да се изгуби сред хълмовете с френски актьор, когото едва познава.

— Прав си — реши Лара, неохотно излезе от колата на Пиер и влезе в тази на Хари.

Пиер не се подразни. Беше късно, а той — уморен — прекалено уморен, за да се опитва да успее при изключителна американска звезда, която вероятно би го отхвърлила. Освен това истинските му предпочитания бяха мъжете — тайна, която беше успял да запази за себе си, иначе това би разрушило цветущата му кариера на актьор във водещи мъжки роли.

Лара махна за „довиждане“ на Пиер и се отпусна на мястото до шофьора в реното на Хари. Затвори очи и реши, че трябва да е била луда да се откаже от сигурността при Ники и Ричард, за да обикаля из Монте Карло с двама актьори. Защо винаги успяваше да направи грешния избор?

За момент мислите й се понесоха и тя се сети за Лий — бившия й приятел. Лий беше изключително мил, далеч не бе най-изключителният мъж на света, но удовлетворяваше нуждите й.

А какви бяха нуждите й?

Някой, при когото да се сгуши. Топло тяло посред нощ. От време на време секс. Компания.

„Господи, Лара, звучиш така, сякаш си на седемдесет и пет години!“

Намръщи се.

Хари я погледна.

— Не изглеждаш щастлива — смъмри я той.

— Мислех си.

— За какво?

— За бившия ми любовник, щом искаш да знаеш.

— Ти ли го разкара?

— Всъщност той — мене.

Хари се разсмя невярващо.

— Не е възможно.

— Каза ми, че не можел да понася напрежението.

— Сигурно се шегуваш.

Дълбока и дълга въздишка.

— Не се шегувам.

Хари обмисляше възможността някой топлокръвен мъж наистина да зареже Лара Айвъри. Изглеждаше му крайно неприемливо.

— Че защо би направил такова нещо? — попита най-накрая. — Да не би глупакът да е нямал мозък?

— Твърде много внимание — кисело отговори Лара. — И всичкото насочено към мене.

— Трябва да си с някой колега актьор — поверително каза Хари. — Ние знаем как да го споделим.

„Как ли пък не — помисли си Лара. — Единственото нещо, което актьорите знаят как да споделят, е сцената и затова биха убили заради близкия план.“

В живота си беше срещала достатъчно актьори мегаломани.