Господинът разбира не само от цигулки, но и от елегантни жени. Върху устните му трепва разбираща усмивка осветена от моментно дискретно пламъче. После лицето му приема нормалното си, сериозно изражение. Сега той е пак делови джентълмен.
— Да се запознаем. Александр Хейг.
— Алис Ментр.
— Алис. Хубаво име… Алис, да приемем като долна граница четиристотин хиляди. Утре… Утре няма да мога, имам ангажимент към един семинар в Сорбоната. Но в други ден бихме могли да реализираме сделката, защото в петък отлитам за декадата във Филаделфия. О кей?
— Нищо не мога да Ви обещая, Александр. Трябва да се консултирам със съпруга си. Все пак ние държим синът ни да получи развитие като музикант. Макар че… действително не сме в състояние да осигурим охраната на тази прелест…
— Разбирам Ви Алис, но все пак се надявам. Момент, в други ден 14 часа, устройва ли Ви? При базова цена както се договорихме.
— Нищо не мога да Ви обещая, Александр. Поставяте ни пред нелека дилема… — Въпреки, че тук мадам трябва тежко да въздъхне, тя предпочита да облее новия си познат с поток от светлина, лъчаща от очите й.
Мъжът си тръгва, като естествено не забравя да целуне ръка на новата си позната. И по това как ти целуват ръка, можеш да се ориентираш за много неща. Мадам поглежда през витрината. Да, с „Порше“ не се возят работарите от предградията.
— Жан, Жан, ела бързо!
От вътрешността бавно излиза господин Ментр. Сънливата му физиономия подсказва, че пак си е додрямвал в стаята до склада, наричана за по-представително звучене кабинет. „На този човек не му действа и литър кафе. До обяд е все сънлив!“ Тъкмо мадам да сподели новината с него, от вратата нахълтва хлапето. „Тоя вредител не може ли да ходи без да тича?“
— Благодаря леличко! Може ли да си взема цигулката, татко ме чака вън в колата… — хлапето се оглежда, защото не вижда на касата цигулката.
— Хайде миличко, отиди и помоли татко да дойде да си поговорим. Хайде, хайде, доведи го! — Хлапето малко се подмотава, но все пак излиза. Мадам започва да реди като картечница, на скоропоговорка: — Слушай ме, не ме прекъсвай и не се намесвай! Въпросът касае много пари. За тази цигулка предлагат поне четиристотин хиляди. Трябва да я спазарим още сега за утре, защото вдруги ден ще дойде харвардецът.
Господин Ментр се почесва, той поначало не си е от бързомислещите, но има вяра на Алис. Все пак, понеже става въпрос за много пари, е склонен да започне с едно „но“, но в това време влизат хлапето и баща му. Някакъв дребен чиновник от дребна фирма, също с огромни очила и огромен нос. Мадам мило се усмихва на госта и нарежда на съпруга си:
— Жан, извикай Анет да остане на касата и покани господина в кабинета си. Вземи си миличко цигулката и не постъпвай друг път така неразумно. Не я оставяй на доверие. Не знаеш още какъв е светът, миличко… Насам господине…
Четиримата влизат в стаята до склада. Господин Жан все още смила ситуацията, която Алис му сервира.
— Какво ще пиете господине? — Коняк, уиски, джин? Вземи си миличко от шоколадовите бонбони, много са хубави.
Очилатият явно не е от контактните и малко се притеснява. Това е добре. Не знае нито как да седне изискано, нито къде да си сложи ръцете.
— Благодаря! Един тоник само, ако може. Ще трябва да шофирам, нали разбирате, алкохол… И ако може да се изясним по-накратко — бързам…
Мадам обаче не бърза. Усмихва се мило. Мъжът й много добре познава тази усмивка. Така навярно се усмихва лъвицата на младото теле, преди да му зададе само с очи два въпроса: „А сега какво ще правим? Май ще обядваме!?…“
— Може би не трябва да бързате, господине? Понякога в бързината човек си подминава късмета. — Прави кратка пауза, за да достигне до ума на този очилатко акцентираната дума „късмет“. — Имаме добро предложение към Вас. И се надявам да се споразумеем като истински делови хора. Виждате ли, нашият син има една дарба, дадена му от Бога. Той е влюбен, той е обречен на музиката…
Господин Жан ги загърбва, за да не видят върховното усилие, с което удържа избиващия го отвътре смях. Пиер — обречен на музиката?! Тоя малък шмекер? Той никога няма да научи и имената на нотите. Алис крои нещо…
— … И днес, съвсем случайно, това мило момче остави при мен на касата цигулката си. Огледах я. Правя ви почтено предложение. За тази „Амитие“ 1 1 Игра на думи: Амитие /фр./ — приятелство; „Амати“ — известна фамилия лютиери, изработвала уникални цигулки. /б.а./
сме готови да ви платим пет хиляди!
Читать дальше