Владимир Колев: Рибата от Лох Нес

— Работата ми го налага — Липски прие без ентусиазъм комплимента. Отпи от кафето и попита незаинтересовано: — Алекс, стари приятелю! Ти всъщност какво работиш?

Алекс погледна часовника си и се усмихна:

— Искаше ми се да си побърборим пет минути за въздушнопреносимата, ама май ще трябва да се откажем. А честно казано, предпочитах да поразтоваря. Но… Какво работя ли? Наука. Изследвания. Оглавявам институт към една частна фондация. От време на време поизкрънкваме пари и от държавата срещу разработка на някои проекти. Но държавата се държи като арменец-лихвар. Да има как само да иска, без да дава.

— Не знам дали ще се съгласиш с мен, но личното ми виждане е, че държавата не е най-умното нещо, което човечеството е измислило. — Погледна механично към ръкава на Алекс. „Суоч“. „Поне за тридесет хиляди. Надали нещата му вървят толкова зле, щом може да окачи такова нещо на ръката си?…“ — И с какво си блъскате главите? Ако не е тайна, разбира се…

Алекс се засмя. Лицето му бе вече доста поизносено, но умееше да се усмихва наистина хубаво. Даже с торбички под очите.

— Тайна е. Но за теб ще пооткрехна завесата. Методи за въздействие, основани на естествени природни механизми, които човек е отвикнал да използва. Ти върл материалист ли си? Кафето е хубаво, нали?

— Хубаво е. Знам ли какъв съм? Банкер съм, значи трябва да съм материалист…

— Според теб, шаманите владеят ли някакви хватки или са просто шарлатани?

— Сварваш ме неподготвен. Просто нямам мнение по темата.

— Ти сам разбираш, че това за което си говорим трябва да си остане между нас — усмихна се предупредително Алекс. — Та, на въпроса ти. Същността на изследванията ни е … връщане към нещо от миналото, което и днес би вършило работа. За да не навлизаме в подробности ще ти кажа например, че шаманите, които си разбират занаята, са направо опасни.

— И какво им е опасното? — разсеяно любопитно се поинтересува Липски.

— Пак за да избегнем подробностите, ще ти го илюстрирам практически. Усещаш ли някакви спазми в стомаха?

— Това нередовно хранене… Едва ли има човек на нашите години, който да е в ред с храносмилането.

Алекс се засмя добродушно.

— Да, ама в случая не става въпрос за лошо храносмилане. След секунди можеш да усетиш жестоки болки. И то не само в стомашната област, но и в сърдечната. А докато дойдат от „Бърза помощ“, току виж ги изпреварил инфаркта. Или пък инсулта. Варианти много…

Андрей Липски почувства, че го облива ледена пот. Вторачи се в Алекс, но той издържа погледа му. Първата, неконтролирана мисъл, която премина през съзнанието на Липски бе: „Защо си помислих, че тоя е добряк?“

— Алекс, ние наистина ли се познаваме от Първа въздушнопреносима?

— Не, разбира се. Аз съм минал през нея две години след теб. Но самото й съществувание бе добър повод за запознанство, нали? Засилват ли се малко болките в стомаха?

— Човече, какво искаш от мен?!

Алекс се усмихна по неговия си маниер, добродушно.

— Всъщност, нищо особено. Двестата хиляди, за които днес е станало на въпрос на съвета.

Болката се засили съвсем осезаемо.

— И откъде знаеш, че съм отхвърлил варианта със спонсорирането?

— Андрей, аз наистина се радвам, че се запознахме. Попроучих те доста детайлно откъм работа и виждания. И колкото повече неща научавах за теб, толкова по-симпатичен ми ставаше, повярвай ми. Не беше необходимо да бъда кой-знае какъв прогнозист за да се досетя, че ще отхвърлиш идеята за даване на пари на вятъра. Ти си истински банкер, а истинският банкер не се разделя лесно с парите си.

— И какво ще стане, ако все пак не ти ги дам? — опита се да бъде твърд Липски.

— Инфаркт, инсулт… Или каквото си избереш. Наистина си ми симпатичен, но от тук нататък просто липсва алтернативата — нямаш право на отказ!

— Ти си отвратителен и опасен мошеник, Алекс! Не ти ли минава през ума, че мога да се съглася привидно, а после да те разоблича?

— Нека говорим сериозно, Андрей — сговорчиво предложи Алекс. — На думите ти ще повярват толкова, колкото на легендите за оная голяма риба от Лох Нес. А методът е дистанционен. Инфарктът може да те достигне даже когато си далеч от мен.

— Боже мой, ти си наистина опасен човек. С това което можеш, си в състояние да си организираш диктатура над целия свят. И да правиш каквото си поискаш…

— Не е точно така, приятелю — сподели Алекс. — И затова няма да го направя. И не защото съм лишен от амбиция. Просто знам, че диктатурата коства нерви и на диктатора. И то — много! Въпрос на ценностна система е, а аз поставям на пръв план малките неща от живота. Знаеш ли каква радост е да отидеш да ловиш пъстърва в Тирол? Там има такива прелестни местенца… И срещу това — диктатор на стари години. Мразят те милиони. Оглеждаш се на всеки ъгъл. В края на краищата, все пак ти скрояват шапката. Благодаря! Предпочитам да се занимавам с рибите от Тирол.