Владимир Колев: Елегантен вариант

От време на време отиваше до своята половина. Ей така, за да се помотае из стаите. Избираше време, когато знаеше, че Леон си е в къщи. Хлопаше врати, пускаше душа, включваше телевизора. Бе доволна, че дебеланкото от другата страна беснее.

Леон и сам не разбра кога се роди идеята. Да се занимава с касапски работи като Отело, означаваше да се пресели доживот в панделата. Или да хване пътя директно към безвремието на оня свят.

А ако се замислиш, има и елегантни варианти. Няма да замахва, да ръчка с нож, да стреля. Даже няма да присъства в момента, в който онази кучка ще се прощава с живота.

Обмислянето му доставяше удоволствие. Не бързаше. Изработи първия модел и остана доволен от себе си. Мини арбалет с фотооко. Появява се фигурата, импулс към изпълнителния механизъм, настроен на определен градус. Задействането на един механизъм включва и останалите. Стоманените стрелички правят вж-жи!

Отначало мислеше да намаже стрелите с по-бавнодействаща отрова. За да се мъчи по-продължително онази кучка. Но после си спомни за хубавите дни, изживени заедно и реши да бъде благороден. Има химически съединения, които не оставят жертвата да агонизира дълго.

Тогава се досети, че Силви не му е отмиляла съвсем. Но се стегна: това бяха сантименти от сапунен сериал!

За да изключи даже теоретичен шанс за оцеляване, трябваше да направи четиринадесет балисти!

Обмисли всичко, буквално всичко. След като направи машинките, изчисти даже стружките и изхвърли в другия край на града инструментите, с които беше работил. Вече си беше набавил дрехи и обувки, които нямаше да оставят никакви следи от пребиваването му в хола на Силви. Не бързаше. Времето беше негов съюзник.

Ченгетата естествено ще се досетят, че в основата на неподражаемия номер вероятно стои той, Леон. Но за времето на злополуката, заподозреният щеше да има желязно алиби. В същото време щяха да липсват материални улики. А с работни хипотези присъда не се издава… Вероятно и вестниците ще гадаят?…

Някои ще го плюят, други ще му се възхищават… Ще стане известен. А известността докарва и добри пари… Леон гледаше на предстоящото като бизнесмен.

Обикновено онзи тарикат Жул отиваше в петък вечер при любовницата си. А Силви идваше в къщата.

Леон добре познаваше навиците на бившата си жена.

В четвъртък през нощта облече гумираните дрехи и си сложи маската — не трябваше да падне и косъм от него, защото после, по косъма, могат да го преведат елегантно до панделата. Шперцът меко отвори вратата, а кодът на алармата отдавна не беше тайна. Докато разполагаше балистите, весело си свирукаше. Последната машинка не трябваше да се свързва с другите. Ако те случайно не сработеха, от нея щеше да се чуе „вж-жи!“

След това се разходи до градското сметище и закопа костюма и обувките.

На другия работи до късно. Плащаше добре, затова още трима от работниците му изявиха желание да останат да довършат днешната поръчка. Накрая пиха по едно.

Вратата на жилището на Силви беше открехната. Поколеба се за момент, но се досети, че е по-логично да влезе — прибрал се, видял отворената врата…

Надникна в хола. Силви лежеше по корем, разперила ръце. Върху главата й, на таралеж, се бяха събрали стоманените стрелички. Съвършено!

Сега трябва да позвъни в полицията. И да подготви подходяща за случая съкрушена и объркана физиономия.

Тръгна към телефона. В момента, когато съобрази, вече бе късно. Чу се едно, последно „вж-жи!“ Стрелата се заби в тила му. Направи още крачка и падна така — с протегнати към Силви ръце…

Порив или случайност? Вече нямаше значение…

ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Сапунерка — любов, любов, та ти се допива студена вода. На другия канал — кръв. Ето и трети вариант…

© Владимир Колев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11893]

Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00