Владимир Колев: Клошарят

В този момент в края на уличката се появи клошарят. Без да бърза, доближи колата, огледа пукнатата гума и се ухили с проядените си зъби. Това раздразни леко Серж. И тъкмо да изръмжи: „Разкарай се, старец!“, усети неповторимия аромат на „Ементал“, смесен с характерния за клошарите мирис на кисело и развалено. По-странното беше, че клошарят продължавайки все така с интерес да оглежда колата, бръкна в джоба си, извади половинка шоколад и го подаде мълчаливо. Серж се замисли за секунда, но го взе. Когато отхапа първата хапка усети, че това вероятно е най-вкусното парче шоколад, което някога е слагал в уста. Остана доволен от себе си, че не взе да се прави на важен. Вкусотията беше обвита не в станиол, а в някаква белезникава хартия. Механично отбеляза, че надписът е черно-бял, с доста архаичен шрифт. „Ементал“, но с особен, фин аромат.

Мина му през ум, че ако старецът се навие да смени гумата, би могъл да се отчете непринудено за услугата и страхотния шоколад с едра банкнота. Клошарят без да се пазари, пое съндъчето и внимателно се загледа в инструментите. Май и той е на „Ви“ с глухия ключ, с насмешка помисли Серж. И тъкмо да му покаже какво точно трябва да вземе, клошарят промърмори под нос:

— Знам, знам… Между 1830 и 1835 г. бях мелничар…

Шегаджия. Но явно с техническо мислене. Можеш да си помислиш, че вярно в 1830 се е занимавал с някакви механизми. Доста умува, но смени гумата. Даже, с добър усет натегна болтовете без да скъса резбата на някой от тях.

От първоначалната неприязън, която Серж изпита към него, не беше останала и следа. Даже традиционната смрад на мръсно и кисело вече не го дразнеше, а предизвикваше само леко любопитство. В кръга на мосю Дишон хората смърдяха по друг начин…

Извади кутията „Камел“ и му предложи цигара. Клошарят кимна учтиво и изфъфли:

— Благодаря. От хиляда осемстотин деветдесет и… кога беше?… вече не пуша. От деня, в който онова глупаво конте, генерал Буланже си тегли коршума… Хиляда осемстотин деветдесет и… забравям вече…

Шегаджия. Хиляда осемстотин и тридесета воденичар, хиляда осемстотин деветдесет и… Кога се беше самоубил онзи тарикат, спечелил президентските избори, афериста Буланже? 1 1 Жорж Буланже печели изборите през 1891 г. — Б.а. Няма значение… Старецът явно е психар, но как убедително навързва нещата, сякаш вярно е живял тогава… И приема насмешливите въпроси на сериозно.

— Толкова ли ти беше мъчно за генерала, та отказа цигарите?

Клошарят изсумтя презрително:

— Въобще не ми пукаше за този боклук! Запомнил съм го, защото в този ден при мен дойде великият магистър конт Шеулби и донесе шоколада. Обясни ми, че трябва поне година да не пуша, за да може да ме хване магията. И аз глупакът го послушах, за което сега съжалявам…

— Ти вероятно си първият който съжалява, че е успял да откаже цигарите…

— За това не съжалявам — поясни клошарят. — Съжалявам, че изядох шоколада. Да не мислиш, че е лесно да бъдеш почти безсмъртен?!

Чешит. И си вярва. Да видим какви са вижданията му за безсмъртието?

— Какво означава почти безсмъртен според теб?

— Какво означава?… Господин контът Шеулби каза, че ако вляза в мисията, ще живея поне петстотин години. Ако ли не — най-малко двеста… Животът ми протече толкова объркано, толкова неща ми се случиха, просто не знам дали някои от тях не са свързани с мисията? А двестате ги прескочих и започва да ме лови страх… Ако трябва да я дотъркалям до петстотин…

— И каква беше тази мисия?

— Знам ли?… Да бъда добър с хората, да им помагам при нужда и други такива работи… — с неохота, неопределено каза клошарят.

— Да сменяш гумите на разни богати леваци, които от глезотия не могат да се справят даже с това… — в тон с него допълни Серж.

— Да бъдеш добър с хората не е лесна работа! Във всеки случай не е повод за шеги — погледна го предупредително старецът. — И не забравяй, че ти хапна другата половина на ТОЗИ шоколад!

— Извинявай не исках да те засегна старче — примирително каза Серж. И бръкна в джоба си, за да извади очилата. Докато ровеше, усети леко замайване. От стреса с катастрофата е, помисли с доловимо безпокойство и се подпря на колата. — Виж, старче…

Огледа се. Край него нямаше никакъв старец. Беше сам. Отстрани, в пепелта лениво се излежаваше сменената гума.

С наново разтреперани ръце сложи очилата и разгъна белезникавата хартия. На нея, с особен шрифт беше написано: „CHOCOLAT“ А с по-ситни букви: „fabrique des articules magiques“ 1891 2 2 „CHOCOLAT“, „fabrique des articules magiques“ /фр/ — „ШОКОЛАД“, „фабрика за магически артикули“. През тази година Буланже се самоубива. — Б.а. .