Уилям Текери: Панаир на суетата (роман без герой)

— Свършихте ли с всички необходими приготовления във връзка със заминаването на мис Седли, мис Джимайма? — запита самата тази величествена дама — мис Пинкъртън, Семирамидата на Хамърсмит, приятелка на доктор Джонсън и в писмовна връзка с мисис Чепоун.

— Момичетата станаха тази сутрин в четири часа, за да опаковат багажа й, сестро — отвърна мис Джимайма. — Приготвили сме й и китка.

— Кажете «букет», сестро; така е по-благородно.

— Е, тъй де, букетът е голям почти колкото купа сено. Сложих в куфара на Амелия две шишенца с одеколон от карамфил за мисис Седли, както и рецепта за приготовляването му.

— Надявам се, мис Джимайма, че сте снели копие от сметката на мис Седли. Това е, нали? Много добре — деветдесет и три лири и четири шилинга. Бъдете така добра да я адресирате до Джон Седли, ескуайър, и да запечатате тази бележка, която написах за съпругата му.

Според мис Джимайма едно писмо, написано собственоръчно от сестра й, мис Пинкъртън, бе достойно за същото дълбоко уважение, каквото се полага на писмо от някой владетел. Само когато възпитаничките й напущаха заведението или когато се готвеха да се омъжват и веднъж, когато клетата мис Бърч умря от скарлатина, за мис Пинкъртън се знаеше, че е писала лично писма на родителите на възпитаничките си. И мнението на мис Джимайма беше, че ако нещо бе в състояние да утеши мисис Бърч за загубата на нейната дъщеря, това можеше да бъде единствено трогателното и красноречиво писмо, с което мис Пинкъртън й съобщаваше за нещастието.

В настоящия случай «бележката» на мис Пинкъртън имаше следното съдържание:

«Алея Мел, Чизик, 15 юни 18…г.

Госпожо,

имам честта и щастието, след шестгодишното й пребиваване в лицея, да представя мис Амелия Седли на родителите й като млада дама, достойна да заеме подобаващото й място в изискания и изтънчен кръг на тяхното общество. Добродетелите, характерни за една млада англичанка от благороден род, и дарбите, подходящи за нейния произход и положение, не липсват на обичливата мис Седли, чието трудолюбие и послушание спечелиха сърцата на преподавателите й и чийто благ нрав очароваше както по-възрастните от нея така и по-младите й приятелки.

По музика, танц, краснопис, по всякакъв вид бродерия и ръчна работа тя, може да се каже, осъществи най-съкровените желания на хората около нея. По география има все още да се желае; а грижливото и неотменно носене на дъската за изправяне на гърба четири часа дневно, в продължение на следващите три години, препоръчвам като нужно за придобиване на онази благородна походка и стойка, които са така необходими за всяка елегантна млада девойка.

По отношение принципите на религията и нравствеността мис Седли е достойна за едно заведение, което е било почетено от присъствието на великия лексикограф доктор Джонсън. Като напуща нашия лицей, мис Амелия отнася със себе си сърцата на приятелките си и привързаността на директорката си, която има честта да се назове, госпожо, ваша най-покорна слугиня.

Барбара Пинкъртън

П.П. Мис Шарп придружава мис Седли. Особено желателно е престоят на мис Шарп на Ръсъл Скуеър да не надвиши десет дни. Изисканото семейство, у което тя ще постъпи на служба, желае да се възползува от услугите й колкото е възможно по-скоро.»

След като завърши това писмо, мис Пинкъртън написа собственото си име и името на мис Седли върху първия лист на един екземпляр от речника на Джонсън — онова интересно произведение, което тя неизменно подаряваше на възпитаничките си при напущането им на лицея.

В обвивката му беше мушнато копие от стихотворението «Към младата девойка, напущаща лицея на Чизик Мел» от покойния високоуважаван доктор Самюъл Джонсън. Всъщност името на лексикографа не слизаше от устата на тази величествена дама и посещението, направено й някога си от него, бе източникът на репутацията и богатството й.

Като получи нареждане от сестра си да вземе от шкафа речника, мис Джимайма извади от посоченото място два екземпляра. Когато мис Пинкъртън завърши надписването на първия екземпляр, Джимайма й подаде плахо и нерешително и втория.

— А това за кого е, мис Джимайма? — запита със страшна студенина мис Пинкъртън.

— За Беки Шарп — отвърна Джимайма силно разтреперана. Набръчканото й лице и шията й поруменяха и тя застана с гръб към сестра си. — За Беки Шарп. И тя напуща.

— Мис Джимайма! — възкликна мис Пинкъртън, подчертавайки всяка буква от името й. — С ума си ли сте? Приберете речника обратно в шкафа и никога в бъдеще не смейте да си позволявате подобна свобода.