Тери Пратчет - Пирамиди

Ехото затихна.

— Мога ли да ти кажа нещо, Диос?

Върховният жрец се наведе напред.

— Необходимо ли е всичко това? — изсъска Тепик.

Орловите черти на Диос придобиха вдървения израз на човек, който се бори с непозната концепция.

— Разбира се, Ваше величество. Това е традицията — заяви той накрая.

— Мислех си, че от мен се очаква да разговарям с тези хора. Нали разбираш, за границите, търговията и така нататък. Много съм мислил по тези въпроси и имам няколко идеи. Искам да кажа, че ще ми е трудничко, ако продължаваш така да ревеш.

Диос му пусна една любезна усмивка.

— O, не, Ваше величество. Всичко това е уредено, Ваше величество. Тази сутрин се срещнах с тях.

— Какво тогава да правя аз?

Ръката на Диос направи леко кръгово движение.

— Каквото пожелаете, господарю. Прието е да се поусмихнете, да ги накарате да се чувстват като у дома си.

— И това ли е всичко?

— Ваше величество може да ги попита дали им е приятно да са дипломати — предложи Диос.

Срещна яростния поглед на Тепик с очи, безизразни като огледала.

— Аз съм царят — изсъска Тепик.

— Естествено, Ваше величество. Не можем да си позволим да петним поста с някакви си въпроси от долнопробно естество, Ваше величество. Утре, господарю, ще ръководите Върховния съд. Много подходяща дейност за монарх, Ваше величество.

— Аха. Да.

Доста заплетено дело. Тепик внимателно го изслуша — ставаше дума за обвинение в кражба на добитък, усложнено от поземлените закони на Джели, напластени като слоевете в луковица. Логично е да е негова работа, помисли си. Никой друг не би могъл да реши на кого принадлежи тъпото добиче — на царете най им приляга да я вършат тази работа. Я да видим сега — преди пет години тоя продал вола на оня, но както се оказало…

Прехвърли погледа си от лицето на единия угрижен селяк към лицето на другия. И двамата стискаха сламените си шапки близо до гърдите си. И двамата имаха онзи вдървен вид, присъщ за обикновените хорица, които в търсене на решение на простичкия си спор са се озовали върху мраморен под, в просторна зала, а техният бог седи на трон пред очите им. Тепик ни най-малко не се съмняваше, че и двамата с ентусиазъм биха се отказали от правата си върху жалкото създание, само и само да са на двайсетина километра оттук.

Волът бе достигнал до доста зряла възраст, каза си Тепик, време му е за клане. Дори и да е на тоя селяк, пасъл е на земята на съседа през всички отминали години. Справедливо ще е, ако получат по половина, ще има да го помнят това съдийско решение…

Вдигна във въздуха своя Сърп на Справедливостта.

— Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатило на Пощадата, Високопоставен по Рождение, Никога Неумиращ Цар ще произнесе присъдата! Треперете пред справедливостта на Негово Величие Цар Теп…

Тепик прекъсна Диос насред напева му.

— Като изслушахме и двете страни по делото — с твърд глас започна той, а маската придаваше на гласа му известен тътен — и бяхме силно впечатлени от аргументите за и против, оставаме с убежденението, че единственото справедливо решение е въпросното добиче да бъде заклано незабавно и да бъде поделено поравно между ищеца и ответника.

Облегна се назад. Ще ме нарекат Тепик Мъдреца, хрумна му. Обикновените хора си падат по такива работи.

Фермерите го изгледаха тъпо и продължително. После едновременно, сякаш и двамата бяха поставени на подвижни платформи, се завъртяха и впериха взор към стъпалата, където Диос седеше сред няколко по-маловажни жреци.

Той се изправи, пооглади с ръка непретенциозната си роба и вдигна жезъл.

— Вслушайте се в тълкуванието на мъдростта на Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатило на Пощадата, Високопоставен по Рождение, Никога Неумиращ Цар — постанови той. — С Божествената си присъда постановяваме спорното добиче да стане собственост на Рхъмъсфът. Божественото ни решение гласи добичето да бъде жертвопринесено пред олтара в Голямата зала на Боговете в знак на благодарност за вниманието, оказано ви от страна на Нашата Божествена Личност. По-нататък присъдата гласи, че и Рхъмъсфът, и Ктофъл ще дадат три трудодни в земите на Царя, за да се отплатят за взетото решение.