Тери Пратчет - Пощоряване

— В началото бе Словото, но що е словото без вестоносец, Олян фон Ментелик? Ти си Началникът на Пощата!

— Аз съм Началникът на Пощата! — извика Олян.

— Пощата трябва да се придвижи, Олян фон Ментелик! Твърде дълго сме били задържани тук.

— Аз ще придвижа пощата!

— Ще придвижиш ли пощата?

— Ще я придвижа! Ще я придвижа!

— Олян фон Ментелик?

— Да?

И думите нахлуха като ураган, вихрейки пликове в искрящата светлина, разтърсвайки палатата до основите й:

— Избави ни! Достави ни! 37 37 Жените винаги са значително недопредставени в тайните ордени. — Бел.авт.

Глава шеста

Мънички картини

— Г-н Ментелик? — чу се гласът на г-н Помпа.

Олян погледна нагоре към светещите очи на голема. Трябва да има някакъв по-добър начин за събуждане сутринта. Някои хора се оправяха с часовник, мътните го взели. Той беше легнал на дюшек направо на пода, завит с мухлясал чаршаф в новоизринатия си апартамент, вонящ на вехта хартия. Всеки сантиметър от тялото му го болеше.

Като през мъгла чу как г-н Помпа му докладва:

— Пощальоните Ви Очакват, Сър. Пощенски Инспектор Грош Спомена, Че Вероятно Ще Желаете Да Ги Изпратите Както Се Полага, Като За Първи Ден.

Олян замига към тавана:

— Пощенски инспектор ли? Произвел съм го направо в пощенски инспектор?

— Да, Сър. Бяхте Окрилен От Благородни Пориви.

Спомените от снощи най-предателски се сбраха и затанцуваха специалния си номер на прочутата сцена на Голямото Излагане на Века.

— Какви са тези пощальони? — попита накрая той.

— Братството На Ордена На Пощата. Стари Мъже, Сър, Но Корави. Сега Са Пенсионери, Но Всичките Се Записаха Доброволци. От Часове Са Тук И Сортират Пощата.

Значи съм наел тайфа дъртаци, по-стари дори от Грош …

— А да съм направил още нещо?

— Държахте Изключително Вдъхновяваща Реч, Сър. Аз Специално Бях Особено Впечатлен, Когато Изтъкнахте, Че „Ангел“ Значи Просто Вестоносец. Малцина Знаят Това.

Олян на леглото се опита бавно да напъха юмрука си в устата си.

— А, И Още Обещахте Да Върнете Големите Люстри И Хубавото Полирано Гише, Сър. Те Бяха Много Впечатлени. Никой Не Знае, Къде Са Се Дянали.

О богове , вайкаше се наум Олян.

— Обещахте Да Върнете И Статуята На Бога, Сър. Това, Ги Впечатли Още Повече, Предполагам, Защото Тя Очевидно Е Била Претопена Преди Много Години.

— А да съм направил нещо снощи, което да предполага, че съм бил с всичкия си ?

— Извинете, Сър? — не разбра големът.

Олян обаче си спомни светлината и шепота на пощата, който беше натъпкал ума му със… знание, или спомени, които той изобщо не си спомняше да е придобивал.

— Незавършени истории — промълви той.

— Да, Сър — подтвърди най-спокойно големът. — Говорихте За Тях В Подробности, Сър.

— Наистина ли?

— Да, Сър. Казахте, Че…

… че всяко недоставено писмо е отрязък от време-пространството, на което му липсва единият край, малък сгъстък от усилия и чувства, реещ се напосоки. Натъпчеш ли милиони от тях на едно място и те ще сторят това, което се предполага да правят писмата. Ще комуникират и ще променят естеството на събитията. Ако са достатъчно много, ще изкривят вселената около себе си. Всичко това се стори смислено на Олян. Или поне не по-малко смислено отколкото всичко останало.

— А… наистина ли се издигнах във въздуха всред златно сияние? — попита той.

— Сигурно Съм Пропуснал Това, Сър — отговори г-н Помпа.

— Имаш предвид, че не съм, нали?

— В Известен Смисъл Бяхте, Сър — каза големът.

— Но не и в ежедневния обикновен смисъл, нали?

— Все Пак Бяхте Озарен От Вътрешен Огън, Сър. Пощальоните Бяха Извънредно Впечатлени.

Очите на Олян се спряха върху крилатата шапка, метната небрежно на бюрото.

— Никога няма да мога да осъществя чак такива очаквания, г-н Помпа — сподели той. — Това, което те искат е светец, а не някой като мен.

— Но Може Би Те Имат Нужда Съвсем Не От Светец, Сър — изтъкна големът.

Олян седна и чаршафът се плъзна надолу.

— Къде са ми дрехите? — мина към следващия проблем той. — Сигурен съм, че ги бях прибрал спретнато на пода.

— Всъщност Се Опитах Да Почистя Вашия Костюм С Изличител За Петна, Сър — докладва г-н Помпа. — Но Тъй Като Той Практически Представляваше Само Едно Голямо Петно, Целият Костюм Беше Изличен.