Лоис Бюджолд - Огледален танц

— Не разчитай на нищо такова.

— Хм. А какви препятствия могат да се очакват? Разбира се, освен Къща Барапутра, Риовал и Фел?

Къща Фел се занимаваше главно с оръжия. Какво общо имаше Фел с това?

— Колкото знаеш ти, толкова знам и аз.

Торн се намръщи. Очевидно това не беше обичайният за Нейсмит отговор.

— Имам доста вътрешна информация за яслата, но ще мога да те информирам чак след като потеглим. Виж, Бел, едва ли е нужно да ти казвам как да си вършиш работата. Аз ти вярвам. Погрижи се за материално-техническото обезпечаване и оперативната разработка, а аз ще проверя крайните резултати.

Торн се изправи.

— Правилно. За колко деца става дума?

— В Къща Барапутра средно се извършва една трансплантация седмично. Можем да приемем годишно около петдесет. През последната година от пребиваването им там преместват клоновете в специална постройка близко до централата на Къщата за окончателно формиране. Искам да освободим от тази постройка цялата група от последната година. Петдесет или шестдесет деца.

— Всичките натоварени на борда на „Ариел“? Ще бъде доста тясно.

— Всичко трябва да стане много бързо, Бел.

— Разписание ли гоним?

— Трябва да стане колкото се може по-бързо. Всяка седмица закъснение струва един невинен живот. — По този часовник той беше измервал последните две години. „Досега допуснах да се погубят сто живота.“ Само пътуването от Земята до Ескобар му струваше хиляда бетански долара и четири мъртви клона.

— Разбрах — каза тъжно Торн, стана и отнесе чашата си. След това премести стола си и го закрепи в придържащите челюсти пред комуникационния пулт. — Това дете е определено за подлагане на операция, нали?

— Да. Макар че не е само то.

Торн започна да натиска разни клавиши.

— Как стои въпросът със средствата? Това влиза в твоите задължения.

— При тази мисия се плаща в брой при доставка. Необходимите средства, по твоя оценка, може да изтеглиш от фондовете на Флота.

— Добре. Сложи си дланта тук и потвърди сумата, която искам да изтегля. — Торн му поднесе една клавиатура с дактилен сензор.

Без да се колебае, той постави дланта си върху сензора. За негов ужас върху дисплея светна червена сигнална светлина за непознат спесимен. „Не! Това е невъзможно, спесименът трябва да познат, трябва!“

— Проклета машина. — Торн рязко удари клавиатурата в ръба на масата. — Оправи се. Опитай пак.

Този път той посегна със страх. Компютърът обаче прие новите данни, слава Богу, и издаде категорично съобщение, че го познава. Разтуптяното му сърце започна да се успокоява.

Торн набра на клавиатурата още данни и каза през рамо:

— Нямаш никакви въпроси относно групата, която искаш да участва в мисията, нали?

— Нямам — глухо като ехо отговори той. — Действай. — Трябваше да се измъкне оттук преди напрежението от този маскарад да провали доброто начало.

— Обичайната каюта ли да ти приготвя? — попита Торн.

— Естествено. — Той се изправи.

— Подразбирам, че скоро… — Хермафродитът провери едно показание сред комплекса светлини на дисплея за материално-техническото обезпечаване над видеоекрана на комуникационния пулт. — Дактилната ключалка все още е настроена за твоя отпечатък. Отивай да лягаш. Изглеждаш уморен. Каютата е под контрол.

— Добре.

— Кога пристига Ели Куин?

— Тя няма да участва в тази мисия.

Торн се опули от изненада.

— Наистина ли? — Съвсем необяснимо устните му се разтеглиха в усмивка. — Много лошо. — В гласа му не се чувстваше никакво разочарование. Съперници ли бяха? За какво?

— От „Триумф“ да ми изпратят нещата — нареди той. Да, поредната кражба. — И… нареди да ми изпратят храна в каютата.

— Слушам — отговори Торн и кимна. — Радвам се да видя, че имаш апетит, въпреки че не си се наспал. Дано го задържиш. Знаеш, че се тревожим за теб.

Апетит! По дяволите. Поддържането на малко тегло представляваше една непрекъсната битка. Беше гладувал цели три месеца, за да може да се вмести в униформата на Нейсмит, която беше откраднал преди две години и сега носеше. В него нахлу нова вълна на омраза към прогенитора. Той излезе като козирува небрежно с надеждата, че това ще стимулира Торн да работи по-усърдно и да не мърмори.

Не му оставаше нищо друго освен да опита всички дактилни ключалки в коридора. Надяваше се, че никой Дендарии няма да се появи, докато проверява вратите. Най-после успя да намери каютата си — точно срещу тази на капитана-хермафродит. Докосна сензорната ключалка и вратата безотказно се плъзна и се отвори.